Какво ме разсмива в България - смея се като чета коментари на хора в интернет много често, защото си представям тъжния живот, който живеят и времето, което са намерили, за да напишат този коментар. Хората са много забавни сами по себе си, без да са смешни". Това заяви в предаването "Кой говори?" по Дарик радио комикът и журналист Николаос Цитиридис.

Запитан тънкообидни ли са хората в социалните мрежи, той посочи, че определено се вижда, че някакви хора коментират и винаги има отпор на някаква теза или мнение. "Всичко може да намери контрапункт в социалните мрежи, независимо колко нелепо е това", допълни Цитиридис.

По думите му да казваш неща с цел да обидиш някого е грешка, но когато казваш неща, които са истина, от която се обиждат хората, проблемът вече е от другата страна.

"Какво е смешно и дали е смешно - ако един човек се засмее на шега, каквато и да е тя, мисля че влиза в категория, че това е смешно. Има хора. които със сърце се семеят на расистки и хомофобски неща и те вярват в тях. Не знам дали това прави една шега несмешна. Аз мога да кажа, че на мен не ми е смешна, аз не обичам да генерализирам. Колкото повече хубави смешки харесваме всички, толкова по-малко расистки и хомофобски шеги ще чуваме", коментира още комикът.

На въпрос дали политическите фигури дават достатъчно вдъхновение за шеги, Николаос Цитиридис отговори така: "В България мисля, че за съжаление те наистина са повече повод не за подражание и за пример, ами за някаква смешка, някакво меме. Тъжно е, че няма поне един, на който да се кефим всички. Мисля, че проблемът е в нас и ние си създаваме цялата кофти реалност, която съществува в България. Ние ако не се оправим, никой друг няма да ни оправи".

Цитиридис сподели, че телевизията не му липсва, а историите си той продължава да разказва от сцената на Комеди клуба. "Много е окриляващо никой да не знае какво ще кажеш, преди да излезеш на сцената", коментира той.

Запитан имал ли е усещането, че не е свободен на последното си работно място, Николаос Цитиридис уточни, че свобода на словото, свобода на говорне и свобода на работа са различни неща.

"Аз не мога да отида в телевизия и да правя наистина това, което искам. Имало е моменти, в които съм искал да правя неща, които не са за по телевизията. Имало е достатъчно хора, които да ми кажат "не, това няма да го правиш". Имало е моменти, в които не съм могъл да правя точно това, което искам", обясни той.

Цитиридис бе категоричен, че цензурата съществува абсолютно навсякъде. "В bTV всъшност беше изключително забавно в повечето време да произвеждаш съдържание. Благодарен съм за въаможностите, които получих", отбеляза той.