Запазва хладнокръвие и под дъжд от куршуми се измъква от атентата край Арабаконак

На мястото на Делчо Илчев в автомобила трябвало да е Иван Буреш, чийто внук разказва драматичната история

България е известна не само с двамата си монарси учени (от общо петима в света), но и с факта, че единият от тях е бил така възпитан и трениран, че на няколко пъти в драматични условия се е проявявал като смел и благороден екшън-герой.

Емблематичен пример за това е атентатът в Арабаконак

Около него има много легенди, но тук ще разкажем само сигурните факти, базирани на достоверна информация от царското семейство и думите на внука на акад. Иван Буреш - Алекси Попов. Именно неговият дядо е трябвало бъде в автомобила на цар Борис III в злощастния 14 април 1925 г.

В “24 часа-168 истории” вече ви разказахме, че като орнитолог и ентомолог монархът редовно обикаля планините в търсене на редки животни, птици, растения и насекоми, като до него неизменно е акад. Иван Буреш. Именно така те планират поредната кратка екскурзия в планините около тогавашния Орхание (Ботевград). Замисълът е при възможност това да бъде съчетано и с лов на глухари.

“По някаква причина на дядо му се налага да остане в София и с царя заминава Делчо Илчев - разказва Алекси Попов. - Двамата са връстници и когато Иван Буреш става директор на царските Природонаучни институти през 1914 г., Делчо Илчев оглавява Царската ентомологична станция.”

Цар Борис и Иван Буреш по време на едно от зимните им изкачвания на Мусала.

Групата се отправя към Етрополския балкан на 12 април, като с монарха освен Илчев е шофьорът, организаторът на царските ловни излети Петър Котев и адютантът ротмистър Неделчо Стаматов.

На третия ден сутринта групата тръгва с автомобила на монарха обратно към София. По пътя изпреварват автобус, който едва пъпли по нанагорнището. Постепенно настигат друга кола и точно зад поредния завой срещу тях изскачат петима мъже - анархисти и комунисти от Копривщенската чета. Информацията на царското семейство е, че са търсели богати пътници, които да ограбят, като това съвсем не е първият грабеж на Васил Икономов, Нешо Тумангелов и Васил Попов с прякор Героя и комунистите Антон Ганчев и Нешо Мандалов.

Тук е необходимо едно отклонение. Има данни, че тарторът на групата Икономов в миналото е молил писмено царя да помилва баща му и да го освободи от затвора. Монархът, трогнат от бедността и мизерията на момчето, амнистирал човека.

Но към онзи момент бандата изглежда не е знаела, че ще налети точно на автомобила на царя. Има версии, че са искали да го отвлекат, за да го разменят за арестувани анархисти, но до момента те нямат никакво потвърждение.

“Известно е, че атентаторите са чакали автобуса от Орхание, за да го оберат - разказва пред “24 часа-168 истории” Алекси Попов. - Виждайки автомобила, започват да стрелят. От него излизат Делчо Илчев и Котев. Илчев започва да вика: “Какво правите, това е царят, защо стреляте?!”

Двамата падат убити, а царят остава в колата

По това време иззад завоя бавно се задава автобусът.

Според една от популярните версии в тогавашните медии шофьорът също е убит и царят, седящ до него, поема кормилото, опитвайки се със светкавична маневра да обърне возилото, но то се удря в телеграфен стълб. Има и друга версия, че си е осигурил време, като е започнал да стреля по бандитите, за да прикрие бягството си от машината. В случая трябва да се отбележи, че царят не е разказвал тази част от историята. Едва по-късно споделя пред пресата, че е успял да се измъкне от колата и окървавен, пазейки се от куршумите, стига до автобуса.

Според писанията от тогава там монархът се извинил на паникьосаните пътници, казал им кой е и че трябва с автобуса да стигне до близката казарма, за да се върне с подкрепления.

Тук също е необходимо уточнение, че тази част от историята липсва в споделената от царското семейство. Монархът разказва пред пресата, че така и не е разбрал защо целият е бил облян в кръв. Допускал, че може да е било от храсталаците или че е бил одраскан от куршум. Но не е изключено да е бил опръскан и от кръвта на другарите си, загинали при стрелбата от засада.

Впоследствие Алекси Попов разбрал от Иван Буреш, че анархистите изобщо не са имали за цел да атакуват царя и автомобила му. “Дядо бе разговарял с акад. Цветан Кристанов, който бил участвал в гражданската война в Испания, той му идваше на гости и бяха приятели - разказва Попов. - Като интербригадист Кристанов случайно се бил видял с част от атентаторите от Арабаконак и тяхната версия била, че са чакали автобуса, за да оберат пътниците.

Когато разбрали кого са спрели, се стъписали Още повече че вече имало убити.”

Историята продължава с факта, че царят се върнал с 30-ина въоръжени военни на мястото на атаката, но анархистите вече били избягали.

Мнозина все още смятат, че това е било атентат срещу царя, защото същия ден в София е разстрелян на улицата, докато е на разходка, и ген. Коста Георгиев.

На следващия ден, 15 април, е отслужен благодарствен молебен за царя, а на 16 април той трябва да отиде на погребението на Котев и на опелото на Делчо Илчев. На връщане, точно когато царският автомобил завива по “Съборна”, монархът вижда адския взрив в “Света Неделя”, където панихидата за ген. Георгиев е събрала целия тогавашен елит.

“Именно заради това закъснение царят по-късно казва: Делчо Илчев два пъти ми спаси живота, единия път на Арабаконак, а втория път след смъртта си.

През 1939 г. Иван Буреш показва на 6-годишната княгиня Мария-Луиза насекоми и растения в Рила.

Петя Минкова, /168 часа