Една красива и изтънчена меланхолия обзе камерното пространство на галерия “Теди” (на “Скайлер” 8), след като салонът бе населен от въображаемата реалност, бликаща от условните пейзажи на художника Атанас Атанасов. Третата самостоятелна изложба на автора във Варна е предназначена може би най-вече за онази част от ценителите на изобразителното изкуство, “които никога изгубеното няма да намерят”. И ако отново продължим с цитат от полския изследовател на изтънчената сърдечна пустота, “меланхолията всъщност отваря пространство за нереалността”.

Може да звучи парадоксално, но нереалността тук се носи по-скоро в усещането за реалност, което съзерцанието на природните форми иначе съвсем естествено извиква у зрителя. И преди всичко тези многобройни тръни – “Тръни” I, II, III, IV, в ширналата се равнина, обвити в паяжини, или вторачени в надвисналото синьо-лилаво небе. Необичайното в работите от този цикъл е, че те са създавани все с вдъхновение от морето, научаваме от съпътстващата изложбата информация. И макар, че самото море е едва загатнато в една от тях, изразителната им линеарност носи онова внушение за крайморска драма, което не може да бъде сбъркано от никой варненец или бургазлия.

Тъкмо защото художникът е роден край морето, в Бургас (1964 г.). Завършва Художествената гимназия, а след това и Художествената академия в София – през 1991 г. в класа по живопис на проф. Светлин Русев. Веднага започват неговите самостоятелни изложби – София, Пловдив, Бургас и т.н. Негови работи са експонирани и във Франция, Италия и Гърция. Авторът се изявява и на полето на илюстрациите, прави и серии от карти “Таро”. Работи за българското издателство “Кибеа”, канадското Simply Read Books и Lo Scarabeo Publishing House, Торино, Италия.

За неговият стил учителят му Светлин Русев, казва, че е базиран на рафинирана чувствителност и творческа интерпретация на старата традиция на българската иконопис, че вътрешната му поетика прониква дълбоко в самата душа на природата и като разкрива нейната сила и великолепие, създава една нова духовна територия. Особеното състояние на деликатно очакване, характерно за тази духовна територия, е най-осезаемо в работите, които артистът е донесъл в “Теди”. Особено място сред тях заема централната творба в изложбата – “Под облаците”, в която пластичното решение включва и елементи от скулптурния език. Вибриращата атмосфера в този обемен пейзаж, излизащ вън от рамката на картината, носи много от чистотата на усещанията на ранния италиански Ренесанс.