Имаше време, само преди няколко години, когато един филмов актьор не можеше да приеме телевизионна работа, без това да изглежда като признание за провал. Да го направиш беше неудобно, знак на отчаяние - не само защото телевизионната слава беше "по-евтина", а холивудският статус по-нисък, но и защото никой не смяташе, че самото актьорство на малкия екран може да бъде нещо добро. Разбира се, имаше обичани телевизионни звезди, но те бяха възприемани по-скоро като изпълнители лишени от сериозност, а тв проектите им като "продукт с по-малко изкуство" от това, което се показва на големия екран в кино салоните.

Джеймс Гандолфини промени всичко това, както и мощният ефект, който тв хитът "Семейство Сопрано" имаше върху телевизията. Грандиозната мафиотска поредица на Дейвид Чейс обърна всякакви очаквания за разказване на истории в сериали, за това какво е готова да толерира публиката и за размаха на крилете на амбициозно телевизионно шоу. Тя се превърна в гигантски хит и мания за медиите, които подобаващо възхвалиха Чейс, моделът на съвременния шоурънър. Нищо от това обаче нямаше да проработи, ако Чейс не беше избрал Джеймс Гандолфини за своя антигерой. По това време, на тридесет и седем години, Гандолфини не е сред топ имената в света на актьорската професия, като се е появявал в няколко филма, но е почти непознат за по-широката публика. В телевизията обаче той се превърна в емблема.

С широкото си лице, ядосаната си усмивка и блестящите, наблюдателни очи, Гандолфини се държеше като Колос, като същевременно ни даваше да разберем, че в неговия свят ние сме просто една миниатюра. Още от началото той заемаше пространството със самонадеяност, която разпалваше публиката по него, вдъхновявайки модни статии за героя му Тони Сопрано като секс символ. Но той беше още по-безстрашен с напредването на шоуто, губейки този чар и превръщайки се в голям пред очите ни. Гандолфини ни принуди да му съчувстваме наред с отвращението си към него. Той имаше много време и пространство, за да изгради ролята - шест сезона - и напълно се вживя във всеки един аспект от образа от самото начало, понякога като велик комик, понякога като самосъжаляващо се чудовище, но винаги като радикален и нов вид герой за телевизията, който публиката обожаваше, пише The New Yorker.

Смъртта на Гандолфини на петдесет и една години от инфаркт беше голяма загуба, най-вече за семейството и приятелите му. Но за останалите хора, неговите фенове и публика, той остави наследство, по-голямо от емблематичния му герой Тони Сопрано. Рядко се случва едно изпълнение да промени света, но след като Гандолфини разчисти пътя, никой не можеше да си прави илюзии за това на какво е способен един телевизионен актьор.

Двадесет и шест години след премиерата на "Семейство Сопрано" по HBO, ролята на Джеймс Гандолфини като Тони Сопрано, гангстер, страдащ от пристъпи на тревожност, все още се смята за едно от най-добрите изпълнения в историята на телевизията. Актьорът остави незаличима следа в тв бранша, която му донесе три награди "Еми" и "Златен глобус" за най-добър актьор.

Борбата на Джеймс с личните му демони обаче довежда до това, че снимките на наградения сериал не минават лесно, особено в последните му сезони, както се разкрива в нова книга на Марк Камин, мениджър локации в шестсезонния сериал, в книгата му On Locations: Lessons Learned from My Life On Set with The Sopranos and in the Film Industry. В нея той обяснява, че по време на снимките на петия сезон начинът на живот на Гандолфини започва да създава проблеми по време на снимките на продукцията.

Камин разказва няколко случая от снимачния процес, един от които се случва след заснемане на епизод в Ню Джърси: "Бях в бара на хотела, когато най-близкият до Джим Гандолфини член на екипа ме попита дали искам да отида до Атлантик Сити с Джим и още няколко души. Атлантик Сити беше на час път с кола и на следващия ден трябваше да продължат снимките. Отказах. На следващата сутрин не се изненадах, когато Джим не можеше да бъде събуден", пише Камин. "В крайна сметка се появи с четири часа закъснение, проклинайки полузаучените си реплики, правейки дубъл след дубъл, пиейки кафета и бутилки вода, ту срамежлив, ту груб, какъвто е винаги, когато бърка."

Тъй като Джейс постепенно става "все по-малко надежден", шефовете на HBO добавят "клауза, която го прави отговорен за разходите за снимачния ден, ако пропусне работа поради прекомерна консумация", твърди авторът на книгата. Според Камин, който по-късно става изпълнителен продуцент на "Белият лотос", има и други фактори, които затрудняват снимките: Еди Фалко, която играе екранната съпруга на Гандолфини, Кармела Сопрано, се е разочаровала от отсъствията на Гандолфини, а той от своя страна бил разочарован от нейния професионализъм: "Фалко винаги беше напълно подготвена, винаги невероятно и мигновено се вписваше в ролята. Тя беше просто едно възхитително присъствие на снимачната площадка през целия сериал. Джим изглеждаше във възторг от това и е разочарован от лесния ѝ достъп до убедителни емоции", продължава авторът. "Той често не успява съвсем да се впише в ролята, проклинайки се по средата на сцената и призовавайки ръководителя на сценария да му подава реплики." Въпреки това, Камин признава, че колегите му и продуцентският екип били склонни да му дадат свобода на действие, "защото Гандолфини повече от всеки друг, освен Дейвид Чейс, прави шоуто това, което е, неговите изразителни черти, богати интерпретации и заплашителни, сдържани жестове, осигуряват голямо и последователно въздействие".

През 2021 г. разследващият журналист Джеймс Андрю Милър, известен с репортажите си във "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс", публикува Tinderbox: HBO"s Ruthless Pursuit of New Frontiers - книга, която разказва историята на телевизионната мрежа и как тя се появява на сцената, за да даде тласък на това, което по-късно е определено като "Златният век на телевизията". В книгата, която включва над 750 интервюта с актьори, продуценти, мениджъри и служители на HBO, той разказва за загрижеността сред мениджърския екип на Гандолфини: "Бяхме притеснени дали Джеймс ще остане жив. Понякога той се напиваше или се друсаше с кокаин, заради което трябваше да спираме продукцията", казва пред Милър Джеф Бюкс, изпълнителен директор на HBO от 1995 до 2002 г. Бюкс също така твърди, че актьорът понякога не се е появявал на снимачната площадка, добавяйки, че "не е оказвал натиск" върху тогавашния президент на HBO Крис Албрехт относно Гандолфини, защото е смятал, че актьорът е "смутен".

Но проблемите на екранния Тони Сопрано в крайна сметка стигат до ушите на Албрехт, който го кани в дома си с идеята да обсъдят влизането му в рехабилитационен център. Гандолфини, от своя страна, си мисли, че това е просто една нормална вечер: "Това се превърна в истински проблем със снимките на шоуто. Превърна се и в липса на уважение към другите актьори", казва Албрехт на Милър. Когато Гандолфини пристига в имението, среща там дузина хора, включително Дейвид Чейс и няколко членове на семейството му. Опитът за намеса обаче бил прекъснат, когато актьорът влязъл, огледал сцената и казал: "О, мамка му. Майната ви на всички", преди да си тръгне.

В книгата си Камине пояснява, че въпреки всичко, Гандолфини е бил обичано присъствие на снимачната площадка. Всеки петък вечер актьорът поемал задължението да купува суши за целия екип, а на всеки финал на сезона давал на всеки член на екипа подарък, често на стойност стотици долари.