Едва ли е случайност фактът, че повечето от великите европейски цивилизации са създадени около Средиземно море. Климатът е чудесен, морето е прекрасно, а срещите с историята са на всяка крачка.

Италия е невероятна страна. Около 40 % от паметниците на културата със световно значение (под закрила на ЮНЕСКО) на територията на цяла Европа са именно в Италия.

С уговорката, че за няколко дни човек може само да се докосне до италианския дух, няма как да не отбележим че вероятно най-романтичният град в света е Венеция.

Вивалди, Казанова, Кръстоносните походи, баловете, карнавала, Сан Марко, гондолите и още, и още, и още.

Докосването до Венеция доставя неизмеримо удоволствие. Карнавалът във Венеция е невероятен. От векове той е символ на непознат по нашите земи разкош, изтънченост и цветове. Много цветове.

Казват, че част от костюмите струват цели състояния, измерими с цените на скъпите лимузини от престижни марки.



Италианците, разбира се, са в час и със земните удоволствия. Всички сме чували за качествата на кафето предлагано в италианските кафенета. Повярвайте ми! Колкото и високи да са вашите предварителни очаквания, вкусът на кафето, което ще вкусите в Италия е по-добър от всичко което можете да си представите. Дали разликата е в самото кафе, в количеството, или в майсторлъка, не знам. Вероятно истината е някъде по средата.

Виното също си заслужава да се опита. И кухнята.

Между другото, най-близкият до Венеция център на агробизнеса е… Падуа. Град, известен с катедралата си “Сан Антонио”, прекрасния си площад, вторият в света университет (след университета в Болоня) и много ренесансови паметници на културата. В града се организира голямо селскостопанско изложение, което - според свидетели - е истински празник за на любителите вкусното похапване и доброто вино.

Производители от цяла Северна Италия предлагат в Падуа продукцията си на много ниски цени и местните казват, че няма как посетител да си тръгне гладен или трезвен от панаира.

Ако има град - олицетворение на любовта, то този град е Верона. Духът на Ромео и Жулиета е навсякъде. Навсякъде любов, любов и пак любов.



И Арена ди Верона.

И малко тъга. Гласът на Павароти винаги ще липсва на Арена ди Верона. Непременно трябва да се видят и колоритните острови Мурано и Бурано.
Бурано е известен с три неща – наклонена кула (като тази в Пиза), дантелите и различните цветове на всяка една къща на острова.

Мурано е родното място на световноизвестното венецианско стъкло. Всъщност, в самата Венеция го наричат “Муранско стъкло”.

Още много може да се напише за Италия. И до ден днешен тази страна е един от символите на световната мода, разточителството на дизайн, стил и висококачествени бутикови аксесоари.

Тръгнахме си от Италия с тъга. За да се срещнем с усмихнато лице на Гърция.

В известна степен това лице дори е още по-човешко. Някак си като че ли всичко е познато. И не съвсем.

Факт са задръстванията в Солун, но също така факт е и перфектната настилка на същите тези пътища. Пазарът в Солун може да е ориенталски, но е… чист.



Прочутата солунска митница, например, е превърната в обществен музей, докато нашенските митници са по скоро за частно ползване на партиен принцип. Иначе солунският геврек си е същия като солунския геврек, продаван в София или Варна.

Излишно е да уточняваме, че мастиката е страхотна и че най-върви с гръцка музика.
Морето е чисто, плажът е прекрасен и някак си съвсем разбираем става стремежът на цял куп български владетели да завладеят Солун и България да има излаз на Бяло море.



През вековете обаче Солун е пазен от Свети Димитър и духът на този светец сякаш е навсякъде.

Днес нито Солун, нито Гърция имат необходимост да се притесняват от България. Заедно сме в ЕС и граничните проверки са чиста формалност. Имаме общи интереси и общо бъдеще.

Да се надяваме, че не е далеч денят когато ще имаме и общ стандарт на живот - най-ниската заплата в Гърция е около 700 евро.
Антон Луков