Швейцарската армия трябва да бъде оборудвана с около 65.000 нови ножчета, на стойност около 1,17 милиона франка. Разбира се не става въпрос нито за пари, нито за цената, а за един важен атрибут с който от 1981 насам всеки новобранец получава. Оказва се, че поради високата цена на продукта, символ на страната, за купувача е по-изгодно да се обърне към китайския аналог.

Това съобщение се превърна едва ли не в гореща тема и даде повод за обсъждане в парламента, пораждайки горещи спорове "за" и "против". Консерваторите са възмутени изобщо от факта че сгъваемият нож, общоизвестен като "швейцарски", ще бъде закупуван зад граница.

"Ако дори швейцарските ножове ги купуваме зад граница, то възниква въпросът какво изобщо произвеждаме ние?", заявява един от парламентаристите, поддръжници на националните ценности на Конфедерацията.

Швейцарците виждат националния си символ застрашен, чувстват застрашени от загуба на достойнство. Да загуби един символ, който всеки свързва с алпийската република, световно познат като носител и признак на признатото практично чувство на швейцареца.

Все пак трябва да се отбележи, че не става въпрос за познатите червени ножчета във всеки магазин за сувенири. Войнишкото ножче е по-просто, сребърно и тежи днес 70 гр. (почти двойно от 1891 година). С швейцарския герб се украсява едва от 1980 година насам. Първоначално е било оборудвано освен с острието и с една отвертчица и с отварачка за консерви, междувременно се добавят предлага и други допълнения.

Познатите от търговската мрежа така наречени "Офицерски ножчета" пък изобщо не са част на войнишкото оборудване. Разбира се, че и швейцарските офицери получават ножче, но и то е в далеч по-опростен вариант, дори не е червено, а сребристо. Карл Елснер (Karl Elsner) изобретява 1890 по поръчка на военния департамент това ножче, правейки го доста сложно и скъпо за да “надмине” немския конкурент Солинген, за съжаление обаче сметката не излиза, ножчето се преоборудва в Light-версия за армията, а неговият сложен прототип се появява в търговската мрежа като сувенир. Днес има безброй варианти, които се предлагат, последните модели са даже с USB-Stick.



Ножчетата се произвеждат от началото и до днес в Ибах (Ibach), кантон Швиц (Schwyz) от фирмата Victorinox. От скоро се произвеждат и във фирмата Wenger SA в Делсберг (Jura), която е собственост на Victorinox. Двете фирми зареждат пазара с 25’000 ножчета на ден или 6’000’000 на година. В края на краищата армиите на 16 държави са клиенти, м/у тях Канада, Норвегия, Нигерия, Малайзия, Холандия и САЩ. Също и немската армия се зарежда с такива ножчета от тях, купувайки по 100 000 броя, но те са маслено зелени и с орел.

Въпреки всичко, по-важни са сувенирите и частните клиенти, за които това ножче е един от символите на Швейцария, и то на доста (не)прилична цена. А Муотетал (Muotatal), долината където се намира Ибах (Ibach), се е кръстила от 3 години насам и „Swiss Knife Valley“.

Тези факти в момента нацията обаче вижда застрашени. Тъй като СН е член на WTO (World Trade Organization), е задължена всякакви поръчки надхвърлящи 250’000 франка да обявява интернационално. За това и всички се страхуват от чужди евтини предложения. И така с ужас всички си представят един „Swiss Army Knife – Made in China“

Това не дава спокойствие на швейцарците, а още по-малко пък на швейцарците (населението на кантона Швиц). За това и по инициатива на Алоис Кеслер, се лансира инициативата “Войнишко джобно ножче само Swiss made!". И тъй като и човека е юрист е намерил и необходимата “вратичка” в споразумението. Швейцария предвидливо е изключила при подписването т.н. “прободни оръжия” от споразумението с WTO. Такива не е длъжна да обявява интернационално. А острието на ножчето е прободно оръжие, аргументира той. 92% от запитаните при една анкета са притеснени от факта, ножчето да бъде произвеждано в чужбина. Армията обаче успокоява, все още нищо не е решено. Новата поръчка е необходима чак 2009, така че нацията няма за сега какво да се притеснява. /Bulgarian Post