Главният изпълнителен директор на YouTube Нийл Мохан призна, че той и съпругата му строго ограничават достъпа на трите си деца до социалните мрежи и до видеоплатформата, която самият той ръководи.

Така Мохан се нарежда сред все по-дълъг списък от технологични лидери, които в личния си живот налагат строги правила за екранното време, въпреки че създават продукти, използвани ежедневно от милиони хора.

В интервю за списание TIME, което го обяви за „CEO на 2025 г.“, Мохан разкри, че в семейството му правилата са по-строги през делничните дни и по-свободни през уикенда. „Ограничаваме времето им в YouTube и в други платформи и форми на медия. През седмицата сме по-строги, през почивните дни – по-либерални. Не сме перфектни“, призна той.

52-годишният мениджър, който оглавява YouTube от 2023 г., подчерта, че носи „основна отговорност“ към младите потребители и техните родители, и настоява за инструменти, които да помагат на семействата да контролират използването на платформите. Коментарите му идват на фона на решението на Австралия – първата държава в света, която въведе пълна забрана за социалните мрежи за деца под 16 години. Мярката влезе в сила на 10 декември и засяга TikTok, Instagram, Facebook, Snapchat, X и YouTube, като глобите за компаниите могат да достигнат 49,5 млн. долара. Забраната се подкрепя от 77% от австралийците.

Връзка между социалните мрежи и кризата с психичното здраве
Все повече научни изследвания свързват интензивната употреба на социални мрежи с тревожност, депресия и нарушения на съня при тийнейджърите. Метаанализ от 2022 г., обхванал 9 269 участници в САЩ, установява умерена, но статистически значима връзка между проблемната употреба на социални медии и депресията, тревожността и стреса.

Проучване от март 2025 г. на Медицинския център UT Southwestern показва, че 40% от депресивните и склонни към суицид младежи имат проблемни навици в социалните мрежи.

Професорът от Нюйоркския университет Джонатан Хайд, автор на книгата The Anxious Generation, препоръчва смартфоните да се отлагат поне до 14-годишна възраст, а достъпът до социални мрежи – до 16 години. „Нека имат обикновен телефон, но не забравяйте – смартфонът всъщност не е телефон. Това е универсално устройство, чрез което целият свят достига до децата ви“, коментира той по-рано тази година.

Главният хирург на САЩ Вивек Мърти също предупреди, че младежите, които прекарват над три часа дневно в социалните мрежи, са изложени на двойно по-висок риск от проблеми с психичното здраве. През юни 2024 г. той призова за въвеждане на предупредителни етикети върху социалните платформи – по подобие на тези върху цигарите.

Подходът на Мохан не е изключение. Бившият главен изпълнителен директор на YouTube Сюзан Войчицки, която почина през август 2024 г., не позволяваше на децата си да използват основната платформа и ги допускаше само до YouTube Kids, при строго ограничено време. „Позволявам на по-малките си деца да ползват YouTube Kids, но с лимит. Прекаленото във всичко не е полезно“, каза тя още през 2019 г.

Съоснователят на Microsoft Бил Гейтс отложи даването на мобилни телефони на трите си деца до 14-годишна възраст, въпреки недоволството им, че връстниците им ги получават по-рано. Милиардерът Марк Кюбан пък инсталира софтуер за мрежов контрол у дома, с който определя кои приложения могат да се използват и кога устройствата да се изключват.

Разминаването между публичния ентусиазъм около дигиталните платформи и личната предпазливост на техните създатели засилва дебата за начина, по който социалните мрежи се проектират и рекламират за млади потребители – особено в момент, когато правителства по света подготвят по-строги регулации.