Отвъд конкретния български контекст, една от най-необичайните истории се ражда в Ню Йорк през 80-те години от едно общество, което обещава на избраните власт и слава

Изразът "умните и красивите" се ражда през 2013 г. - годината, в която България преживява едни от най-мащабните граждански протести след прехода. Определението за пръв път е изречено от Велислава Дърева в разгара на протестната вълна, но и самите протестиращи започват да го използват, дори с известна самоирония -  начин да опишат себе си, играейки си със стереотипа за "средната класа", образованите столичани, които излизат на площада.

Но тази самоирония бързо излиза извън контекста на конкретните протести. От спонтанно определение, "умните и красивите" постепенно се утвърждава като социален и политически етикет - използван както от симпатизанти, така и от критици.

Изразът измерва повече от едно десетилетие обществен живот - от улична импровизация до устойчива категория в българския политически речник, носеща различни, често противоречив, конотации.

Но отвъд конкретния български контекст, идеята за хора, които се възприемат като по-образовани, по-успешни или част от определен елитен кръг, присъства в много общества. Именно усещането за принадлежност към "специална група" често се оказва мощен инструмент за влияние, включително в истории, свързани с култове и затворени общности.

Една от най-необичайните подобни истории идва от Ню Йорк през 80-те години. Тогава се появява Eternal Values (бел. ред. "Вечни ценности"), организация, която привлича красиви, образовани и амбициозни хора от света на модата, но зад бляскавата фасада постепенно се разкриват механизми на контрол и зависимост.

Сред нейните последователи е човек, който на пръв поглед изглежда като най-малко вероятната жертва, един от първите мъжки супермодели в света Хойт Ричардс.

Днес, повече от две десетилетия след като успява да се откъсне от организацията, той разказва историята си в документалния сериал "Доведете ми красавците: Култ към моделите", един разказ за властта на харизмата, опасността от сляпото доверие и начина, по който дори успешни и интелигентни хора могат да попаднат под влиянието на манипулативен лидер.

През 80-те години Хойт Ричардс изглежда като човек, който е постигнал всичко, към което мнозина се стремят. Завършил "Принстън", израснал в привилегирована среда и с класическа външност, той се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на мъжката мода. Снима кампании за престижни марки като Ralph Lauren, Dunhill и Donna Karan, а зад обектива застават едни от най-големите имена във фотографията - Ричард Аведън и Стивън Майзел. По-късно Ричардс се насочва към актьорството и публичните изяви, но остава известен като един от първите мъже, получили статут на супермодел.

Зад този образ на успех и увереност обаче се крие друг живот, в който Ричардс постепенно попада под влиянието на духовна организация, обещаваща просветление и специално място в бъдещето на човечеството.

Основателят на Eternal Values Фредерик фон Миерерс е фигура, която изглежда като създадена за Ню Йорк през 80-те. Той е ексцентричен, загадъчен и обсебен от идеята за собствената си уникалност. Твърди, че не е обикновен човек, а извънземно същество от планетата Арктур, което е приело човешка форма, за да предаде послание за духовно развитие на Земята. Според неговите твърдения той трябва да открие специални хора, бъдещи "лидери" на ново човечество, преди настъпването на глобален катаклизъм, който според него щял да промени света.

На практика организацията представлява смес от мистицизъм, обещания за духовно израстване и силно чувство за принадлежност към "избрана група". Фон Миерерс не търси случайни последователи. Той се стреми да бъде заобиколен от красиви, млади и успешни хора модели, професионалисти и представители на елита.

Историите за секти често създават погрешното впечатление, че техни жертви са единствено хора в труден период от живота си или такива, които нямат достатъчно самочувствие.

Случаят с Хойт Ричардс показва обратното. Той е млад, образован, успешен и има достъп до среда, за която мнозина мечтаят. Именно това обаче не го прави имунизиран срещу психологическото влияние.

Първата му среща с Фон Миерерс се случва през 1978 г., когато Ричардс е едва на 16 години. Двамата се запознават на плажа в Нантъкет, където семейството на бъдещия модел прекарва летата си. Първото послание на Фон Миерс към него е изключително просто: "Ти не си като приятелите си. Ти си различен."

За тийнейджър, който все още търси собствената си идентичност, тези думи се оказват силно въздействащи. "Преди да започне да говори за своите идеи, той ми казваше: "Ти си много умен, така че ще разбереш". Така, дори когато не разбирах какво ми говори, не исках да го поставям под въпрос", спомня си Ричардс пред Би Би Си.

Постепенно Фон Миерерс започва да изгражда зависимост не чрез физическо насилие, а чрез убеждението, че Ричардс принадлежи към нещо специално и ето как зад мистичния образ на Фон Миерерс постепенно се оформя и финансова структура.

Той продава персонализирани "четения на живота", записи със свои духовни анализи и специални скъпоценни камъни, за които твърди, че имат лечебни свойства. Впрочем някои последователи дават огромни суми за тези услуги. Сред тях е моделът Джаки Адамс, която по-късно разказва, че е предоставила над 100 000 долара за скъпоценни камъни и различни услуги. Самият Ричардс изчислява, че през годините е дал между 4 и 5 млн. долара на организацията.

През 80-те години, когато движението "Ню Ейдж" набира популярност, идеите на Фон Миерерс започват да изглеждат по-малко странни за част от обществото. Той комбинира астрология, източен мистицизъм и идеи за духовна трансформация, създавайки образ на човек, който притежава тайно знание. След появата му в книги и медии популярността му нараства. Според Ричардс именно тогава Eternal Values окончателно се превръща в култ.

"Изградихме бизнес около това. Получавахме писма от хора от десетки държави", разказва той.

Вътрешният кръг на организацията живее според строги правила. Последователите прекарват голяма част от времето си заедно, ограничават връзките си с външния свят и постепенно поставят живота си около желанията на лидера. Ричардс описва Фон Миерерс като човек, който можел бързо да преминава от изключително мил и внимателен към строг и критичен.

Според експерти по култови организации подобно поведение е сред най-често срещаните механизми за контрол - редуването на одобрение и отхвърляне, което кара последователите постоянно да търсят признание от лидера. Ричардс разказва още, че с времето правилата в организацията започнали да се променят, включително по отношение на личните отношения между членовете.

"Беше изключително нездравословна среда", признава той години по-късно.

Хойт Ричардс успява окончателно да напусне Eternal Values през 1999 г. с помощта на колегата си модел Фабио Ланцони. По това време броят на последователите вече е значително намалял.

Фон Миерерс умира през 1990 г. от усложнения, свързани със СПИН, но влиянието му върху някои от членовете продължава години след смъртта му. "Когато Фреди почина, култът умря с него. Но ние останахме в неговата сянка като едно токсично семейство", казва Ричардс.

Днес, на 64 години, той говори открито за преживяното. "Отне ми 25 години, за да бъда готов да разкажа тази история, защото смятам, че тя има стойност", признава той. Най-големият му извод е прост: никой не е напълно защитен от манипулация.

Независимо дали става дума за обещание за духовно спасение, успех или принадлежност към "избрани", желанието да бъдем част от нещо специално може да се окаже най-силната човешка слабост.