Любовта не била търговия, сексът обаче бил. Любовта не можеш да я купиш, сексът обаче си е цяла професия, която всъщност бавно умря и се обезцени. Сега можеш да го намериш под път и над път. Стана лесно достъпен. Стана същият като храната. "- Гладна ли си? Да хапнем? - Къде предлагаш? - У нас?" И падат дрехи, задръжки. Няма минало, няма бъдеще. Никой нищо не предлага. Само дава и взима. Така по няколко пъти, така на няколко места - или под местата, може би и върху тях.

Без въпросителни. "Как си?" означава - в настроение ли си да дойда, за да те изчукам или да те потърся друг ден. Въпросът е тривиален, честният отговор няма никакво значение. "Ела. Съблечи се. Свърших. Още веднъж? Изморен съм. Ще те изпратя! Всъщност... можеш ли сама?" Всичко е бизнес. В който всъщност също има чувства, ескалация от чувства, но не от ония в романите - всичките са телесни и са далеч от душевните. Не боли, не страдаш. Напротив - намираш се в най-силния си екстаз. По няколко пъти на вечер.

Нямаш отговорност, не носиш тежест. Супер леко и свежо ти е. Какво повече можеш да искаш? Имаш всичко. Живей си живота и не го мисли. Почини си. Сексът е безплатен и достъпен, любовта е скъпа. Всеки пазарува според възможностите си и пазара, на който търгува. Накрая купува само онова, което може да си плати.

И не забравяйте - сексът без любов е същото абсурдно нещо, както любовта без секс. Свързани са - рядко могат да бъдат безкрайно и дълго задоволяващи, когато са разделени. Все пак говорим за него и нея. Всичко в природата рано или късно търси своя баланс./iWoman.bg