Съвети как да преборим изолацията, за да намалим риска от диабет, деменция и затлъстяване

Опустошителното действие на продължителната хронична самота е добре известен причинител на стрес и депресия. Нови изследвания обаче показаха, че този проблем, разраснал се по време на епидемията от COVID, уврежда и физическото здраве.

Съвместен научен екип от Станфордския университет в Калифорния и Китайския университет в Хонконг установи, че отрицателният емоционален ефект от социалната изолация ускорява значително човешкия биологичен часовник. Стряскащият извод е, че самотата състарява хората по-бързо от тютюнопушенето. Те са установили, че съпътстващите я покруса и безнадеждност

добавят една година и осем месеца към хронологичната възраст

- пет месеца повече от цигарите.

Експертите смятат също, че хроничните възпаления, причинени от нещастието, увреждат клетките и жизненоважни органи. Изводите им, публикувани в научното издание Aging-US, са базирани на изследване на 12  хил. китайци. Изчислена е възрастта на телата им чрез фактори като състояние на кръвта, бъбреците, телесната маса, историята на заболяванията. Изследователите са я сравнили с реалната възраст на участниците в теста. Съпоставката е показала, че организмът на онези, които живеят самотно и изолирано, е остарял преждевременно с 20 месеца.

“Не съм изненадана. Изследвам този проблем от 20 г. и данните показват, че самотата съкращава живота и състарява повече от пушенето, докарва ред съпътстващи заболявания и води до по-ранна смърт”, казва психологът Лори Тийк от университета “Джордж Вашингтон”. Тя изтъква, че самотните хора са

склонни към високи нива на тревожност

и възпаления. Те са физически пасивни, а това допълнително влошава здравето.

Според екип на Университета на Флорида, проучвал 10 г. 12  000 пациенти, рискът такива хора да развият деменция е 40 на сто по-висок. Обяснението е, че от стреса при самота високите нива на хормона кортизол нарушават паметта и износват онази част от мозъка, свързана със запаметяването.

Депресията при самотниците уврежда сърдечносъдовата система и води до заседнал живот, а и двете лишават мозъка от кислород, като стесняват артериите.

Пак самотата е нарочена от изследователите за удвояваща риска от диабет тип 2. И обяснението отново е в страховите състояния и тъгата. Силният стрес и нервното напрежение доказано са свързани с развитие на захарна болест, защото високите нива на кортизол отключват инсулинова резистентност. Връзката самота-стрес-диабет бе доказана с тест от норвежки учени, изследвали в продължение на 20 г. 24  000 души.

Британски изследователи са установили, че липсата на социални контакти повишава опасността от коронарна болест на сърцето с 30%, а от инсулт – с 32%. Те свързват това със стрес и възпаления – странични ефекти от самотата, и призовават към мерки за намаляване на социалната изолация.

Известно е, че самотните и тъжни хора

не са физически активни и се тъпчат с храна

за успокоение, а това води и до затлъстяване. То пък засилва нежеланието за общуване, завърта се омагьосан кръг.

Сред най-тежките последствия от самотата е депресията. Ако тя продължи месеци и години, случаят става клиничен, съпровожда се с безнадеждност и мисли за самоубийство. Тогава  трябва да се потърси лекарска помощ.

Специалистите обясняват, че не става въпрос за временна самота, когато в един момент се оказваш без приятели и социални контакти. Самотата е състояние на ума - някои хора обичат уединението, а други се чувстват сами и изоставени дори сред близки и голямо семейство. Те се усещат неразбрани и необгрижени - състояние, разпространено сред възрастни -    пенсионери или овдовели, но и сред младежи, включително тийнейджъри.

Традиционните препоръки за справяне със самотата са да излизаме повече навън, да общуваме с природата, да посещаваме места с много хора, да се заемем със спорт или хоби, да си вземем домашен любимец. Но според психолозите първата стъпка е да се справим със собствените си негативни мисловни модели и страхове. Това изисква усилие и воля в следните направления.

Не търсете само лошата страна в ситуациите и отношението на околните, отворете очи за положителните факти и наблегнете на тях.

Самочувствието на самотниците често е ниско и постоянно търсят у другите знаци, че ги смятат за глупави, скучни и досадни. Това всъщност е проекция на собствените ви комплекси.

Не обобщавайте еднопосочно: “Всички ме мразят и избягват. Никой не ме харесва и разбира. Винаги се провалям”.

Спрете да се самообвинявате, да се сравнявате с другите,

откривайки у себе си само недостатъци

Променете тази нагласа, започнете да проявявате към околните състрадание и да правите приятелски жестове.

Положете усилия да се преборите с песимистичното мислене и фиксирането върху възможно най-страшните варианти за бъдещето.

Не драматизирайте и не преувеличавайте вероятни опасности. Това може да не ви излекува, но би намалило психическото напрежение.