Върховните магистрати постановиха, че правото на възрастните роднини не може да се наложи над интересите на малолетните

На децата не може да им бъде наложено да се срещат с дядо си и баба си, ако не искат това. Така постанови Касационният съд в Рим. Присъдата е резултат от сложната съдебна одисея заради случай от Милано, при който две деца били принудени да виждат както дядо си и баба си, така и чичо си по бащина линия. Всичко това – въпреки нежеланието както на малолетните, така и на родителите им.

Върховният съд сега реши, че правото на възрастните роднини не може да се наложи над интересите на малолетните. “Това не е революционна присъда, защото и в миналото Касационният съд е постановявал, че интересите на децата стоят над тези на възрастните. Това не значи, че дядото, бабата и чичото нямат право да поддържат връзките си с внучетата. В конкретния случай обаче не само родителите са се противопоставяли на срещите, а най-вече самите деца. Затова и решението на върховните съдии затвърждава концепцията за значението на връзките между внуци и дядовци по време на растежа на децата, но това не трябва да се разбира като принуда. Още повече че в случая бабата има психиатрични проблеми, които могат да поставят на риск психичното здраве на децата”,  поясни адвокатката Клаудия Рабелино Бече.

До сегашното решение обаче се стигна след дълъг процес. На първа инстанция съдът в Милано  беше постановил, че децата могат да се срещат в присъствието на възпитател с баба си, тъй като тя била агресивна. На втора инстанция пък Апелативният съд постановил, че роднините могат да се срещат и свободно, ако бабата покажела, че се лекува и че е добре. После обаче се оказало, че това условие било безсмислено, тъй като бабата не се смятала за човек с психични проблеми. Апелативните съдии даже смъмрили родителите, които трябвало да си дадат сметка за това как ощетявали децата си, лишавайки ги от бабината обич.

Майката и бащата не се отказали да се борят, затова се обърнали към Върховния касационен съд. Той постановил, че в случая не става въпрос за това кой е крив и кой – прав, в битката между възрастните, а да се наложи интересът на децата над всичко останало. С други думи – в центъра не трябва да е семейната война, а психичното здраве на децата.