На Деня на труда: По прозорците, по покривите, по клоните са надвиснали като едри гроздове хора, хора, хора...

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Карикатура на Райко Алексиев за 1 май, вестник "Щурец", 1934 г. Снимка: "Изгубената България"

София, манифестация по случай 1 май пред сградата на бившия царски дворец, 1954 г. Снимка: "Изгубената България"

1 май за новото ни време е по-скоро традиционен празник на левите движения в света, защото самото му официализиране като международен ден, е свързано с международното социалистическо движение през 20-и век и работническите протести за социални права. Ако мислите, обаче, че Първи май е соц измислица, дълбоко грешите - чествали са го като празник и в Tpeтия Paйx. Като "Импepcĸи тpyдoв дeн".

София, работник в обувен завод “9 септември”, 1959 г. Снимка: "Изгубената България"

Ботевград, заводът за полупроводници, 60-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

Първият знаменателен Ден на международна солидарност между работници, обаче е далеч преди това. Свързват го с пъpвaтa световна работническа стачка в Чиĸaгo, на 1 май 1886 г., ĸoгaтo работници излизат на протест за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам апелира за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.

Първомайска манифестация, вероятно София, 50-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и... Бългapия. Празникът на трудовите хора в САЩ, Великобритания и Канада е през... септември.

В България 1 май (18 април ст.ст.) е отбелязан за първи път в София през 1893 г., но само от печатарските работници, които правят манифестация до т.нар. "Панагюрски хан" извън града. Едва на следващата, 1894 г., честването на празника у нас е почти повсеместно.

Първомайска манифестация в Пловдив, 1901 г. Снимка: "Изгубената България"

Първото честване на 1 май в България, 1894 г.

В навечерието на 18 април (1 май) Евтим Дабев и още двама работници от настоятелството на общоработническото дружество "Братство" са извикани в софийското градоначалство и предупредени, че им се забраняват не само каквито и да било първомайски манифестации из града, но дори и всякакво събрание в клуба на "Братство".

На 18 април София осъмва с по-голям брой конни стражари от обикновено и постове пред редакцията и пред клуба на "Братството", поради което се решава празненството да се устрои в гостилницата "Александрия" (до паметника на Васил Левски). Съдържателят е единственият, който не се подчинява на заповедта на властта до собствениците на публични заведения в София да не допускат събиране на първомайски манифестанти.

София, 1919 г. Снимка: "Изгубената България"

Сливен, 1905 г. Снимка: "Изгубената България"

Твърде скоро обаче, демонстрантите са открити от полицията и разгонени от "Александрия" с ръкопашен бой. Въпреки това, оттук започва манифестация по бул. "Дондуков" до клуба на "Братството", върху която непрекъснато налитат от всички страни конни стражари. Пред клуба има вече повече от 500 души и полицията среща твърд отпор.

Гонитбата на първомайците продължава след обяд. Тя се съсредоточава върху носещите червени първомайски лентички. Вечерта манифестиращите се събират в кафене "Корча", чийто съдържател е албанец и турски поданик и разчита, че няма да бъде засегнат от властта. Но полицията нахълтва и тук и с бой разпръсва събранието, като арестува няколко десетки работници.

София, 1905 г. Снимка: "Изгубената България"

1931 г.

"1 май в София мина с малки инциденти. Към 7,30 ч. вечерта на бул. "Мария-Луиза" и "Екзарх Йосиф" била издигната трибуна, обаче полицията разпръсна насъбралите се, като арестува 10 души.

В салона на Народния дом се състоя снощи събрание. Когато говореше Янко Сакъзов, стана бой с камъни между младежи социалисти и младежи от патриотични организации. Полицията се намеси. Дадени са изстрели. Пукнати са при нападението главите на няколко социалисти, а голяма част от тях са контузени от пръчки и приклади.

Майстор обущар с чираци пред работилницата си, 1924 г. Снимка: "Изгубената България"

 

Шивашко ателие, 30-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

1945 г. Първото отбелязване Деня на труда след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е подробно описано в сп. "Сердика", с подобаващ патос и пропаганда. Картината на гонения и забрани е коренно променена.

"Започна украсата на площадите, улиците, учрежденията, жилищата. Трябваше всичко да бъде хубаво, като победата, и красиво, като идеята.

Официалното тържество стана пред Народното събрание. Върху фасадата му, над самите трибуни за официалните лица, са поставени барелефите на Сталин, Чърчил, Труман, Тито и Георги Димитров, а над тях огромен надпис:

"Да живее нашата антифашистка коалиция, начело със Съветския съюз, Англия и Съединените щати".

По булеварда крачат окарикатурени световните „врагове“, София 1945 г. Снимка: "Изгубената България"

Огромни скулптурни фигури се издигат в две редици на площада - те символизират единния, едномислещ и единодействуващ български народ: войскарят, който в този момент пролива кръвта си край Драва и Мур за отечеството; партизанинът, който създаде 9 септември; селякът, който храни града; интелигентът, който "храни" селото; миньорът, който копае черното злато за работника и работникът, който кове благата за цял народ.

Още е твърде рано за официалното тържество, още дори не се разсъмнало, а улиците на София са пълни с нетърпеливи и радостни граждани, с групи прииждащи от близките села селяни, кънтят от висок, бодър глъч, от песни и музики. Малките поточета от хора се вливат като буен поток, който на "Цар Освободител" се превръща във вълнуващо се море.

На официалните трибуни са заели местата си регентът Цвятко Бобошевски, Екзарх Стефан I, всички министри, членовете на Националния комитет на Отечествения фронт, заместник-председателят на Съюзническата контролна комисия генерал-полковник Бирюзов, дипломатическите мисии, членовете на ръководствата на отечественофронтовските партии, представители на профорганизациите, нашите и чужди журналисти.

Самолетът "1 май", София 1945 г. Снимка: "Изгубената България"

На парадната трибуна, от която ще бъде приет парада на манифестиращите, са застанали министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на войната ген. Дамян Велчев, секретарят на НК на ОФ Цола Драгойчева, министър ген. Добри Терпешев и министър Никола Петков.

А наоколо, по площада, по прозорците на зданията, по покривите, по люлеещите се застрашително клони на дърветата са надвиснали като едри гроздове хора, хора, хора...

Часът е 8 и половина. Откъм Борисовата градина долита ехото на марша на труда и се задава представителната група на манифестацията - една висока разлюляна гора от национални знамена и знамената на ОФ партии.

Зад тях оттекват железните стъпки на войника: редят се гвардията, пехотата, артилерията, танкистите, с обкичени с ордени за храброст гърди. Начело на въздушните войски е самолетът "1 май". Ето и трудовите войски, които са съумели да представят с изразителни макети своя градивен труд.

По булеварда крачат окарикатурени световните „врагове“, София 1945 г. Снимка: "Изгубената България"

Първа софийска военна болница представя една прозрачна операционна зала, в която лекар-хирург извършва спасителна за смъртно ранения боец операция, а болница "Червен кръст" показва как става кръводарението и кръвопреливането.

Минават колоните на Народната милиция - страж на народната свобода, славните партизани, след тях работници от софийските фабрики, спортисти, граждани.

В един миг пред централната трибуна се втурват от всички страни група бедно облечени студенти, работници, ученици, издигат на ръце оратор, който започва да говори пламенно слово за великия пролетарски 1 май. Но... ето и полицията, в сини униформи, която се нахвърля върху групата, разгонва я с "удари" от палки и бичове, "арестува" организаторите и ги "отвежда" с "ритници" в "Обществената безопасност" - нали така ставаше през фашистко време? Тази сценка припомни миналото и предизвика възмущението на народа.

Първомайска манифестация в град Сливен, 1948 г. Подвижна платформа представя Държавна текстилна фабрика “Георги Кирков”, която всъщност е национализираното Текстилно акционерно дружество “Илия Г. Калов”. Снимка: "Изгубената България"

Много ще трябва да се пише, за да се отбележат всички макети, лозунги, монтажи, които красяха първомайската манифестация: ЦК на РП (к) е представен с един грамаден червен танк, който щурмува Бранденбургската врата в Берлин и смазва тевтонеца Хитлер; ето още един макет - Хитлер, обесен на пречупения кръст; клетка, в която са затворени Александър Цанков и неговите "министри"; валяк, който смазва спекулата, черната борса и фашизма.

Столичната народна община е представена също блестящо: работниците и служащите от службата Градини и паркове при общината са изработили едно от най-изящните и монументални произведения на своето изкуство - емблемата на Отечествения фронт. Трамвайните служители пък са пуснали истински трамваен влак.

Големият първомайски парад в София през 1945 г. Снимка: "Изгубената България"

Задават се пъстроцветни групи селяни и селянки в китни народни носии. Те показват своя труд, своята мъка, своя плод и своята радост. Една от тях жъне буйни класове в истинска нива и пее тъжните народни песни, друга група показва дървеното рало, трета трактор - днес и утре!

Цели десет часа продължи манифестацията на първомайците. Започнали преди 50 години с едва 300 души, днес, на 1 май 1945 г., те броят 300 хиляди!"

Със съкращения от сп. "Сердика", бр. 3-4, 1945 г.

Манифестация по случай деня на труда 1-ви май, 40-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

Работилница за ортопедични протези, 20-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Работници от леярски цех в Завод 12 в София, произвеждащ улични табели и съоръжения, 20-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Пред склада на “Никотеа” - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа “Тютюн” на писателя Димитър Димов, 30-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

София, пощенски куриери с велосипеди, около 1940 г. Снимка: "Изгубената България"

Производство в тухларна фабрика “Златен лъв” (в днешния Южен парк в София), 30-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

 Медицински работници на първомайска манифестация, неизвестно къде, началото на 50-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

Банков хор, служители на БНБ на 1 май 1946 г., София Снимка: "Изгубената България"

Манифестация по случай 1 май - ден на труда, Ловеч, 1966 г. Снимка: "Изгубената България"

Цех за поставяне на етикети в консервна фабрика “Раковски”, Димитровград 50-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"

Майстор-сладкар с изработена от него торта макет на “моста на Дружбата” (Дунав мост) по повод откриването му, София, 1954 г. Снимка: "Изгубената България"

Ученици на манифестация по случай 1 май на площад "Девети септември", София, 70-те години на ХХ век Снимка: "Изгубената България"