Няколко месеца след като Тамара Костяновски се премества в Щатите през 2000 г., аржентинската икономика колабира. Това е страната, в която Тамара е израснала, въпреки че е родена в Йерусалим.

По някакъв начин кризата в Аржентина й се отразява, и вече като артист Костяновски решава да документира пътя си от Израел през Южна до Северна Америка – започва да прави географски карти от собствените си дрехи и коса.

Години по-късно посланията на текстилните й скулптури са се „изострили”, а от тях капе съсирена кръв. През 2008 нюйоркската Black & White Gallery/Chelsea досущ прилича на кланица. В салоните висят одрани и разфасовани крави...

„За аржентинците кравата е въпрос на национална идентичност: основен продукт за износ и главна съставка в менюто на мнозинството”, разяснява концепцията си в „Обвинителния акт” (Actus Reus) Тамара Костяновски.

„Правейки това, искам да повдигна въпроса за конфликтната връзка между родната земя и тази на емигранта и в същото време искам да насоча вниманието към физическия факт на нашето съществуване.

Така, както и към ескалиращото насилие, към което сме твърде привикнали; но също и копнежът, който сполетява тялото, когато е в изгнание”, добавя 35-годишната художничка.

Друга прелюбопитна нейна работа, която може да се види на адрес www.tamarakostianovsky.com, носи наименованието Hair-Portraits („Портрети от коса”, правени са през 2003 за Exit Art).

Това са „нарисувани” от собствената й коса портрети върху плексигласови листи. Латино икони, повлияли значително на американската популярна култура – Фрида Кало, Хулио Кортасар, Карлос Гардел, Кармен Миранда и др.
Васил Тоновски