Печалният баритон на Ник Кейв е една от гордостите на австралийската музика, както и на британския лейбъл Mute. Наричан „крал на алтернативния рок”, „Принцът на мрака”, и „черната образ на тъгата”, Ник Кейв си завоюва статуса на на най-големия рок-интелектуал на петия континент, който вече 30 години активно се труди на музикалната сцена, издава книги и поетични сборници и активно дерзае в полето на независимото кино – като композитор, сценарист, а понякога и актьор. Живее в Лондон и много избирателно гастролира в различни страни, като никога не отива там, където не му харесва.

Неотдавна той беше номиниран и за една по-особена премия – Bad Sex in Fiction Award. Тази награда, учредена от британското издание The Literary Review се връчва ежегодишно на автора на най-неудачното описание на секс сцена в литературно произведение. Заслугата е спечелена от фрагмента от втората му книга The Death Of Bunny Munro, ицляцла през септември 2009, в която се разказва за живота на търговскя пътник Бъни Монро, пияница и сексуален манияк.

Самият Кейв засега не е реагирал на решението на литературните критици да бъде номиниран за автор на най-некадърната еротична сцена. Междувпрочем Джон Ъпдайк е бил четири пъти номиниран и един път награден с въпросната премия. На музикалното поле обаче успехите на Ник Кейв са съвсем на друго ниво. На 4 януари 2010 година излиза саундтракът към филма The Road, чиито автори са Ник Кейв и Уорън Елис – дългогодишният цигулар от неговите две най-известни групи – The Bad Seeds (www.nickcaveandthebadseeds.com) и Grinderman.

”Когато говорим за музика към филми, някои творчески екипи имат епичен потенциал... А Ник Кейв и Уорън Елис имат особена връзка – не толкова от небесата, колкото от вълнуващия подземен свят”, пише Metro. Ник Кейв и Уорън Елис създават музика заедно вече повече от 15 години – с The Bad Seeds, Grinderman и The Dirty Three. Напоследък двамата работят заедно и за саундтраците на The Proposition (2005) и „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд” (2007), и издадоха White Lunar, двоен CD сет (2009), който включва музика от споменатите филми плюс редки и преди неиздавани записи.

В допълнение към този впечатляващ каталог на 4 януари 2010 двамата ще издадат за Mute/Анимато Мюзик и саундтрака към The Road, нов филм на режисьора Джон Хилкоут. Филмът е дълго чаканата адаптация за голям екран на обичания роман-бестселър и носител на наградата Пулицър The Road от Кормак МакКартни (автор и на No Country For Old Men/ Няма място за старите кучета), в главната роля с номинирания за оскар Виго Мортенсън и с участието на Шарлийз Терон, Робърт Дювал, Гай Пиърс и Коуди Смит-Макфий.

Епична пост-апокалиптична приказка за оцеляването на един баща и неговия млад син, докато прекосяват пустеещата Америка, разрушена от мистериозен катаклизъм, The Road смело въобразява бъдеще, в което хората са сполетени от най-лошото и най-доброто, което могат да бъдат. Бъдеще, в което баща и син имат единствено любовта си. Ник Кейв и Уорън Елис без съмнение са създали много емоционална музика за филма, с цигулки и пиано, с красиви мелодии и мрачни звуци, всичко обилно напоено със страх и напрежение. Някои от ключовите моменти във филма обаче, сцените между бащата и сина, са обогатени с музикални пасажи, които влизат леко, нежно и елегично.

„Филмът е за загубата, за липсата на нещата. Липсата на съпругата и майката се усеща във всеки един кадър. Деликатната надежда на филма се съдържа в болката от нейното отсъствие – обяснява Кейв. – Музиката е композирана в директен отговор на филма. Лека, натрапчива, неусложнена музика, която носи усещане за загуба и отсъствие в същността си.”

За Хилкоут и екипа му мисията е да разкрият ужасяващата страна на един разрушен свят, без да ползват обичайните клишета на апокалиптичния жанр. Това изисква деликатност на всички фронтове – това означава и създаването на саундтрак без мащабен оркестрален звук, мелодрама и всякакъв сантимент. The Road е и приключенска история, и филм на ужасите, и роуд мууви, и филм за любовта – между баща и син, между мъж и жена; както и почит към нечовешкото желание за живот. А музиката на Ник Кейв и Уорън Елис е намерила най-точния баланс./Mono.bg