Нещо като джазова музика без джаз... и филмова музика, но без филм. Вместо това обаче нещо бляскаво и вълнуващо... Това или нещо подобно можем да прочетем в PopUp Magazine от Пьотр Левандовски за полския Contemporary Noise Sextet.

Добре казано, но, ако се разровим из глобалната мрежа, ще намерим и саундтрак в тяхно изпълнение, което означава, че филм все пак има – Until it bleeds на Ернест Вилжински. Абе въобще поляците си заслужават вниманието – с кино или без кино, с джаз или и с още повече от това.

Джазът като цяло не може да се отрече... Факт...

Колкото до шума, не е като съвсем да липсва, но в премерени дози и малко нещо интелиджънт, плюс малко разглобени евъргрийни, напомнящи дори, парадоксално, за времената на иначе затапената „аудио стена” (wall of sound) на социализЪма...

Произходът на секстета води до некои си Капса брадърс, по-рано известни „Нещо като Елвис” – легендарна, както се оказва, емо-хардкор банда.

Значи какво, слагаме на котлона например една бира в тенеке, притуряме емо-хардкор/пънк на прах, чакаме да заври, разбъркваме, застройваме с щипка ноиз и повечко фрий джаз...

В добавка – реминисценции от високооценено на Изток и Запад полско кино, плюс малко иронична солидарност към евъргрийни в стил „Златен Орфей” и когато летувахме на Слънчевия бряг, ех...

Последното полските музиканти може въобще и да не подозират, ама както и да е.

Иначе Contemporary Noise Sextet имат зад гърба си цели три албума, които определено си заслужават вниманието – Pig inside the gentleman, Theatre play music и последното чудо Unaffected Thought Flow.

Нещо от всичко това може да се чуе на официалния сайт на бандата (www.electriceye.pl) или в MySpace профила им.

Enjoinment му е майката, беше казал некой неотдавна…
Васил Тоновски