Да си родител определено е стресиращо и това може да се разбере само от хората, които имат деца. Редом с недоспиването, честото боледуване и безкрайната домакинска работа са и всички високи очаквания, които ние имаме към себе си, както и тези на останалите към нас или към децата ни. И всичко това е много лесно да доведе до момент на прегаряне, в който не сме способни да бъдем пълноценни.

А за да не се стига до там е много важно да знаем няколко основни правила, които ще ни помогнат да намалим стреса от родителството и да усетим, че имаме по-голям контрол над това, което е наистина важно. Нещата пък, които не можем да контролираме, не бива да позволяваме да ни стресират излишно.

Перфекционизмът и поставянето на прекалено високи стандарти в която и да е област от живота, винаги върви ръка за ръка с тревожността. Това важи в пълна сила и за отглеждането на дете. Защото няма как винаги да бъдем на 100% и най-важното е да осъзнаем този факт, да го приемем и да бъдем в мир със себе си всеки път, когато домът ни не е перфектно подреден или вечерята не е сготвена навреме.

От съществено значение е и да не прехвърляме този перфекционизъм върху децата си. Да не очакваме всичко при тях да се случва като при останалите на тяхната възраст, да не чертаем планове за бъдещето им, които не съвпадат с техните виждания, за да не останем разочаровани, когато очакванията ни не се оправдаят. Защото нашето напрежение лесно се предава на децата и влияе негативно на тяхната самооценка и може да доведе до провали.

За да избегнем всичко това, се нуждаем преди всичко от гъвкав ум. Способността да се адаптираме към настоящите обстоятелства е от критична важност за оцеляването ни като цяло и родителството не прави изключение.

Ако съумеем да намираме радост в хаоса, той не ни стресира и осъзнаем, че невинаги всичко върви по план, то тогава лесно ще загърбим илюзията за контрол и просто ще се оставим по течението. Няма как децата ни например да не боледуват. Но не бива когато това се случи първата ни мисъл да е, че ние сме виновни. Просто си повтаряме, че и това ще мине и се справяме със ситуацията с трезва мисъл.

Никога не бива да забравяме, че грешките и недостатъците са част от нас, от нашия начин да отглеждане на децата си. И, да, те са неизбежни и рано или късно се случват. Но вместо да се вглъбяваме в тях, по-добре да обърнем внимание на малки, ежедневни победи, които са наистина важните мигове, предава SheKnows.

И тук говорим за малки моменти като този детето да си изяде цялата порция, да успее да разгадае как работи новата му играчка или да заспи самостоятелно вечер. Добра идея е да си водим дневник, в които да записваме всички тези малки победи, които само ние си знаем колко са ни стрували, за да подкрепим позитивната си нагласа към родителството.

В тази насока можем да направим още една важна крачка - да ограничим времето, което прекарваме в социалните мрежи. Когато сме родители, неизбежно следваме профили на други малки, бащи или семейства, в които те демонстрират перфектния си и подреден начин на живот. Но никога не бива да забравяме, че това, което виждаме, е само момента снимка и не дава реална представа за ежедневието им. И не, в никакъв случай не бива да се сравняваме с тях.

Единственото сравнение, което би ни било от полза, е с някой родител, който съумява и дори си поставя за цел да обръща достатъчно внимание на себе си, да се грижи за тялото и психиката си, за да успее да се съхрани в най-добрата си форма за тези, които имат най-голяма нужда от него.

Това е изключително важна част от родителството, която често подминаваме уж за да бъдем винаги на линия, но задължително в един момент осъзнаваме, че правим лоша услуга и на себе си, и на останалите. Защото хората могат да пият само от чаша, която е пълна.