Актьорът шеговито приписа пропиляната си младост за победата си на тазгодишната церемония по раздаването на наградите “Оскар”

Още с първите си думи от речта, която произнесе при стъпването си на сцената на Оскарите, за да получи статуетката за "най-добра поддържаща мъжка роля", за играта си в "Опенхаймер", Робърт Дауни-младши спомена за "ужасното си детство". Малко преди това пък водещият на събитието, комикът Джими Кимъл, не пропусна да припомни на аудиторията в залата и на зрителите пред екраните за дългите години, в които екранният Железен човек е злоупотребявал с наркотиците и малцина бяха тези, които виждаха светлина в тъмния тунел, в който той беше влязъл.

Актьорът-ветеран, който е играл повече от пет десетилетия, взе приза на Академията в ожесточена конкуренция със Стърлинг К. Браун, Робърт де Ниро, Райън Гослинг и Марк Ръфало. Застанал на подиума и държащ трофея в ръка, Дауни-младши се пошегува: "Бих искал да благодаря на моето ужасно детство и на Академията - в този ред." Той също така благодари на съпругата си Сюзън за това, че "го е върнала към живота", като преди това й приписа заслугата, че му е помогнала завинаги да се откаже от наркотиците.

Робърт Дауни-младши никога не е бил човек, който се стеснява да признае своето шарено минало. Баща му за първи път го запознава с наркотиците на крехката възраст от едва шест години, което го поставя върху хаотичен път, който разруши всичките му връзки и в крайна сметка го изпрати на най-очакваното място - в затвора.

Семейството на Робърт Дауни-младши живее ден за ден, а баща му му дава наркотици, когато актьорът е едва на шест години

По-малкият от две деца, Робърт е роден в Манхатън, Ню Йорк, през 1965 г. и първоначално расте в бохемския квартал Гринуич Вилидж. За детството си казва, че е бил "заобиколен" от наркотици, които се намирали навсякъде в дома му.

С баща си Робърт Дауни-старши

Снимка: Getty Images

Родителите му били последователи на контракултурата от 60-те години на миналия век, снимащи ъндърграунд филми, в които майка му Елси обикновено участва във всичко, което съпругът й прави. Въпреки че е повлиял на цяло поколение от по-млади творци, филмите на култовия режисьор Робърт Дауни-старши никога не са били комерсиално успешни и семейството е преживявало ден за ден, живеейки в тясно преустроено таванско помещение.

А актьорът, който сам по себе си щеше да се превърне в звезда на индустрията, е само на шест години, когато прави първата крачка по своя хаотичен път към пристрастяването към наркотици, което в крайна сметка щеше да го отведе и до в затвора.

С колегата си Килиън Мърфи, който също взе Оскар за ролята си в "Опенхаймер"

Снимка: АП/ Chris Pizzello

Всичко започва една вечер, в която баща му е домакин на покер игра в семейния им дом, когато забеляза как синът му отпива от чаша с бяло вино. Но вместо бързо да издърпа чашата от ръцете на малкия Робърт и дори да му се скара, той му подава цигара с канабис, подканвайки го да си дръпне от нея.

В интервю за Vanity Fair от 2000 г. Дауни-старши, който се разболява от Паркинсон и умира през юли 2021 г. на 85 години, си спомня: "Всички седяхме наоколо, пушехме трева и играехме покер долу в стария таван в Уест Вилидж, а Робърт се взираше смешно в мен. Робърт винаги е бил наблюдател на всичко това, дори от много млада възраст. И тогава му казах: "Знаеш ли, трябва да опиташ малко от това, вместо да пиеш." Подадох му джойнт. И внезапно разбрах, че съм направил ужасна, глупава грешка... Дадох на малко дете малко трева, само за да бъде смешно."

Робърт стана един от най-скъпоплатените актьори с ролята си на Железния човек

Снимка: Getty Images

Документалният филм на Дауни-младши за Netflix от 2022 г., озаглавен Sr, включва клип от рядко интервю с баща му, заснето през 90-те години на миналия век. "Много от нас смятаха, че би било лицемерно децата ни да не пробват марихуана и други подобни неща. Беше идиотски ход от наша страна да споделяме това с децата си. Просто съм щастлив, че е тук", казва тогава той. Запитан дали някога се е притеснявал, че синът му - който е до него по време на интервюто и видимо не е в най-добрата си форма - може да не оцелее, той отговаря: "Много пъти."

Проблемите с наркотиците няма как да не застигнат Робърт, който израства в семейство, в което всички употрбяват някакъв вид дрога и поради тази причина се оказва пристрастен още от осемгодишна възраст.

Снимка: Getty images

Разказвайки пред съда за пристрастеността си към кокаина и хероина през 1999 г., той казва, че "сякаш имам пушка в устата си и съм с пръст на спусъка, но и харесвам вкуса на оръжейния метал".

Семейството се мести най-малко дузина пъти, а Дауни-старши назначава малкия си син в неподходящи за възрастта му филмови роли

Неортодоксалният подход на Дауни-старши към родителството надхвърля "обикновената" употреба на наркотици. Той води сина си да гледа филми за възрастни и дори го каства в собствените си смущаващи и далеч неподходящи за деца филми. Робърт е само на пет години, когато получава първата си екранна роля в абсурдната комедия от 1970 г. "Pound", в която актьорите играят бездомни кучета, чакащи да бъдат унищожени.

Баща му не се притеснява от възрастта на петгодишния Робърт, давайки му единствената реплика, която пише за него, в която актьорът пита един плешив мъж: "Имате ли косми по топките си?"

Две години по-късно седемгодишният Дауни-младши се появява в друг от безумните филми на баща си - уестърн, наречен "Дворецът на Грейзър". В него гърлото му е прерязано от подобен на Христос проповедник и той трябва да гледа как собствената му майка - също участваща във филма - бива жестоко пребита.

Междувременно семейството се мести поне дузина пъти - в Лондон, Ню Мексико, Лос Анджелис и Кънектикът - тъй като родителите преследват кариерата си, но за сметка на образованието на децата си. Робърт обяснява, че приемането на наркотици се е превърнало в единствения начин баща му да намери начин да се свърже емоционално с него.

"Когато аз и баща ми взимахме наркотици заедно", обясни той в интервю от 1988 г., "беше като опит от негова страна да изрази любовта си към мен по единствения начин, който познаваше".

Родителите му се развеждат през 1978 г., когато Робърт е на 13 години. Първоначално актьорът се мести да живее при баща си в Санта Моника, Калифорния. В гимназията проблемите му с наркотиците и алкохола ескалират, тъй като не спира да купонясва с холивудската си глутница, която включва имена като Шон Пен, Роб Лоу и Емилио Естевес. Те вече са звезди и Робърт също е решен да стигне техния холивудски статус.

Дауни-младши напуска училище на 16 години и се пристрастява още повече

Робърт напуска училище на 16-годишна възраст, за да се занимава с актьорство. Само две години по-късно баща му го отрязва финансово и на него му се налага да се грижи сам за себе си. Амбициозната звезда отива в Ню Йорк, за да опита късмета си на сцената. Там бързо намира не само работа, но и романтика, когато - след краткотрайни отношения с бъдещата носителка на "Оскар" Мариса Томей, започва сериозна връзка с колежката си Сара Джесика Паркър. И двамата по това време са на 18 години. Любовта им продължава пет години, преди наркотичната зависимост на Дауни да стане причина за краха на връзката им. Тогава той вече е успял да пробие в Холивуд, изигравайки ролята на наркозависимо богато дете във филма от 1987 г. Less Than Zero.

Следват нови киноучастия, като сред филмите, в които участва, са екшън-комедията Air America от 1990 г., в която си партнира с Мел Гибсън, и в биографичния "Чаплин" от 1992 г., роля, за която получава първата си номинация за "Оскар".

Същата година Дауни младши се жени за модела Дебора Фалконър, с която имат син Индио. Въпреки че вече е съпруг и баща обаче, това не спира желанието му да употребява дрога. Той дори увеличава дозите.

През 1996 г. актьорът е арестуван за шофиране с превишена скорост в пияно състояние и е уличен в притежание на хероин, кокаин, крек и незареден пистолет. През следващия месец, докато чака съдебния си процес, съседите му се обаждат в полицията, след като откриват, че Робърт е влязъл в дома им в наркотична мъгла и е припаднал на леглото на 11-годишния им син. Същата година на съпругата му вече й идва прекалено много и го напусна.

Съдията нарежда на актьора да отиде в клиника за рехабилитация, но и това не го вкарва в правия път. Той многократно пропуска разпоредени от съда тестове за наркотици, влиза и излиза от затвора, два пъти се събужда в локва собствена кръв след нападение от други затворници, преди съдия най-накрая да изгуби търпение със звездата и през 1999 г. да го осъди и затвори за три години.

Въпреки че излиза през 2000 г. и печели "Златен глобус" за изпълнението си на гаджето на Калиста Флокхарт в телевизионната правна драма "Али Макбийл", той продължава да има проблеми.

Полицията открива кокаин и метамфетамин в хотелската му стая и докато е под условно освобождаване, бива намерен да се скита из Ел Ей, бос и надрусан. Уволняват го от сериала "Али Макбийл", приключва връзката му с Калиста и в крайна сметка се връща в рехабилитация.

Продуцентката Сюзън Левин е жената, която спасява Робърт Дауни-младши

През 2003 г. Робърт среща продуцентката Сюзън Левин на снимачна площадка. Двамата започват връзка и актьорът й предлага брак. Сюзън му отговаря, че ще се омъжи за него, което наистина прави през 2005 г., само ако той обещае да се откаже завинаги от наркотиците. Робърт й дава дума да се поправи и отива на терапия, включваща програма от 12 стъпки, започва медитация и кунг-фу и с днешна дата обяснява, че най-силният наркотик, който консумира, е кофеинът.

Актьорът признава, че съпругата му Сюзън го е спасила от ада на дрогата

Снимка: Getty images

Дауни-младши призна за дългогодишната подкрепа на Сюзън по време на речта си, след победата си на Оскарите, като каза: "Бих искал да благодаря на моя ветеринарен лекар - имах предвид съпругата - Сюзън Дауни. Тя ме намери, спаси едно ръмжащо животинче, и ме върна към живота. Затова съм тук. Благодаря ти.'

Неговата филмова кариера върви все нагоре и днес с лекота разсъждава върху своето шарено минало, след като е излекувал и разрива с баща си. В документалния си филм, позовавайки се на мрачното си възпитание, Дауни-младши казва в един момент: "Мисля, че би било небрежно да не обсъдим ефекта му върху мен." Баща му, смутен, мърмори в отговор: "Момче, наистина бих искал да пропусна тази дискусия."