Заминах командировка за Рупите и Петрич месец, след като Ванга почина, и събрах много информация от нейното близко обкръжение. Трудно беше да се съберат пророчествата й, защото те са пръснати в спомените на много хора. Това заяви Жени Костадинова, която е поет, творец, автор и един от най-запалените изследователи на пророчицата Ванга в ефира на БНТ. 

"Видях и какво е говорила тя пред медиите. Да съм извадила десетина изречения. Най-много от нейните послания излязоха от спомените на хора. Така зрънце по зрънце, изречение по изречение, се събираха пророчествата на Ванга.

Нейните пророчества не са се събирали внимателно, целенасочено, както например е било при Едгар Кейси (американски писател и паралечител, живял в средата на XX век, б.а).

"Ванга говори на живо. На нея транс не й е нужен. Даже тя се е страхувала много от тези свои състояния, защото много от прозренията за бъдещето, които прави в такива моменти, са такива, за които ние все още не сме готови, добави още Костадинова, чиято книга за пророчицата е една от най-търсените на пазара.

"Ванга е една велика личност, белязана от небето, дошла при българите неслучайно. За мен тя се оказа една небесна камбана. Един велик дух, който е с мен вече толкова години. Станах по-смирена. Научих се да прощавам, да не виждам нещата черно-бяло. Ванга те учи да се смириш", казва още Жени Костадинова.

"55 години и пророкувала на българите. И за всеки е намирала подходящите думи, а това са хиляди хора. Ванга е доказателство, че над нас има една сила, Бог, Разум, Вселенски Дух, но това Божествено Око бди над нас.

Ние сме голи. Всички наши помисли, всички наши човеци сме пред очите на Бога. Има една сила, пред която ние живеем и която ни следи; която ни помага в трудни моменти.

В един мой сън видение преди години, който не се повтори, Ванга ми се яви и каза много важни неща за моя личен живот, които се случиха. Благодарна съм й, че ме държи будна! Че държи будно моето трето око.

Тя държеше будна българската свяст и съвест - за това кои сме, откъде идваме и накъде вървим. "Аз съм българка", казваше го с особено емоционалност. Не приемаше пари от чужденци за храма си в Рупите. Казваше - ние ще си го построим.

Последните й думи бяха: Бъдете единни! Злото се побеждава само с добро! Не се карайте, не си шпионствайте, не си правете интриги. Бъдете заедно, ако искате да я има България! Само единението ще ни спаси!".