Едва ли щях да си направя труда някога да се сетя, пък камо ли да пиша за Красен Железов, ако... Ако не беше безчовечността да използваш за малко, дребни, политически цели една политическа трагедия. Трагедията за 22-годишно момиче загинало от падналата козирка в нашия град на 2.01.2008 г.

Да изпълзиш от политическата дупка, в която те постави варненският избирател само преди два месеца, като най-позорно те изгони от Общински съвет – Варна, не желаейки да слуша вечно негативи и заяждания, да изпълзиш, за да обвиниш кмета в убийство е безчовечно отношение и упадък, до който реалните хора в реалния живот не желаят да се докосват.

Познавам много политически партии – и добри, и лоши. Бил съм свидетел на различни преценки и оценка на различни събития, но във всяко време е имало граница, отвъд която нещата са били отхвърляни поради липса на базов морал. Т. е. реалността, реалните хора, реалният живот не се състои в това да причиняваш болка на виновни и невинни, на съпричастни и несъпричастни с желанието си да извлечеш полза от това.
Та пиша за това, че трябва много злоба да има в човек, може би от простия факт, че си в политическия амбалаж, за да се възползваш от трагичната смърт на Гергана за атака срещу този, който те е победил на изборите.

Но прости, Господи! Изборите отминаха отдавна!

А тук на земята живеем в ежедневието, в което трябва да бъдем хора. Хора с болките и радостите. Хора със своите близки и непознати. Хора насаме с уважението. И към живите, и към мъртвите.
С уважение:
Янко Станев