Когато през 1984 г. светът приветства раждането на втория син на тогавашния принц Чарлз и принцеса Даяна, малцина можеха да си представят какъв живот очаква новородения принц Хари. Още от първите си години той е в центъра на светлините на прожекторите, макар да не е наследник на трона. Това му дава известна свобода, но и предизвикателства, които изграждат неговия характер.

Хари израства в противоречива среда - от една страна кралският протокол, от друга - желанието на майка му Даяна да даде на децата си нормално детство. Докато по-големият му брат Уилям е подготвян за бъдещата си роля на крал, Хари остава в периферията - място, което му позволява повече свобода, но и го поставя под постоянен медиен надзор.

През тийнейджърските си години Хари изгражда образ на непокорно дете. Купони, снимки от нощни клубове, дори голям скандал, който разтърсва обществото. Тези моменти го превръщат в символ на "лошото момче" в британската монархия, но зад тях често се крие борбата на млад човек, който се опитва да намери своето място в един свят на правила и очаквания.

Постепенно, чрез службата си в армията, Хари открива дисциплината и усещането, че е полезен. Две мисии в Афганистан не само изграждат характера му, но и го поставят в ситуация, в която за първи път е оценяван не като принц, а като равен сред другите войници. Това преживяване е ключово - то му дава цел и нова посока в живота му.

С годините образът на непокорното дете започва да отстъпва място на по-зрял мъж. Срещата му с американската актриса Меган Маркъл променя още повече неговата съдба. Тяхната връзка предизвиква огромен интерес и напрежение - както от медиите, така и от самoто кралско семейсто. Хари обаче взима решение, което мнозина смятат за немислимо - да се откаже от официалните си кралски задължения, за да защити семейството си.

Той е отдаден баща на две деца - Арчи и Лилибет. В публичните му изяви често прозира тази нова роля: човек, който поставя грижата за близките си над всичко. Хари неведнъж е споделял, че именно бащинството му е помогнало да открие истинския смисъл на живота. От "лошото момче" той се превръща в мъж, който без колебание поставя семейството и личното щастие на първо място.

Една от най-важните фигури в живота на Хари е неговата майка - принцеса Даяна. Тя е не само майка, но и морален компас, който продължава да го води дори след трагичната ѝ смърт.

Хари е едва на 12 години, когато губи Даяна в катастрофа. Тази травма бележи целия му живот. По-късно той признава, че дълго време е потискал чувствата си, отказвайки да говори за болката, която носи. Но тази загуба изгражда у него дълбоко съчувствие към другите.

Даяна е известна като "принцесата на народа" - с безкомпромисното си желание да бъде близо до хората, да ги докосва, да разговаря с тях. Тя стои с часове с бездомни и болни. Този пример остава дълбоко в съзнанието на Хари.

В годините след смъртта ѝ той все повече започва да се ангажира с каузи, които отразяват нейния дух. Създаването на Invictus Games - международни игри за ранени и болни военнослужещи, - е пряко отражение на ценностите, които майка му му предава, че всеки човек заслужава уважение, независимо от обстоятелствата.

Когато Хари говори за своите деца, често подчертава, че иска те да познават баба си - поне чрез историите за нея. Той споделя, че се стреми да възпитава Арчи и Лилибет така, както вярва, че би искала и Даяна - със състрадание, доброта и чувство за справедливост.

Много от решенията му - включително оттеглянето от кралския живот - могат да се разглеждат и като продължение на борбата на майка му срещу строгостта на двореца и натиска на медиите. Даяна често страда от това, че не може да защити своите деца от светлините на прожекторите. Хари сякаш взима на свой гръб мисията да направи това, което тя не успява докрай - да осигури на семейството си свобода.

За Хари майка му не е само спомен, а вдъхновение. Тя е вътрешен глас, който му напомня да бъде верен на себе си. Може би именно затова той често изглежда различен от останалите членове на кралското семейство - по-открит, по-емоционален.

От момче, заклеймявано като "бунтар", той израства като мъж, който намира смисъл в това да бъде съпруг и баща, както и в това да продължи делото на майка си.