Нутриционалната психология изследва връзката между храненето и психичното здраве; как различните хранителни модели, как макро- и микронутриентите влияят на настроението, на емоционалната устойчивост, на мисловните функции.

Този дял от научното познание, съчетавайки невронауката, гастроентерологията и психологията, обяснява защо определени храни могат да подобрят психичното здраве, докато други го влошават. Това обясни специалистът по хранене и диететика д-р Татяна Матева. 

"Изключително важна е регулацията на емоциите посредством оста черва - мозък. Затова начинът ни на хранене може да е част от превенцията или от поддържащата терапия при психични или физически заболявания. Все повече клинични проучвания потвърждават, че храненето е мощен инструмент да постигнем психично здраве. Разбира се, диетата се съчетава с различни медицински терапии. Изграждането на здравословни хранителни навици пък е част от цялостната грижа за психичното здраве", каза лекарят. 

"Доказано е, че диети, богати на преработени храни, захари и наситени мазнини, предизвикват по-високи нива на тревожност и депресивни симптоми. Докато хранителни модели с по-голяма консумация на повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ненаситени мазнини се свързват с добро настроение и добра когнитивна функция. Ненаситените мастни киселини като Омега-3 и В витамините играят ключова роля в синтеза на невротрансмитерите", уточни специалистът.

Това са веществата, които улесняват предаването на нервните импулси, както и невротрансмитерите серотонин и допамин, каза д-р Матева.

"Техният дефицит обаче води до емоционална нестабилност и слаба устойчивост на стрес. Точно затова чрез начина си на хранене може да подпомогнем синтеза на невротрансмитери. Възпалителните процеси в организма се предизвикват и от драстични ограничителни диети. Те влияят негативно и на психиката. Когато нивото на кръвната захар е стабилно, в рамките на нормата, това подобрява настроението, концентрацията и други когнитивни функции. Връзката между храната и психиката е двупосочна. Състоянието на психиката много често определя нашия избор на храна. Затова научната общност разглежда храненето като част от мултидисциплинарния подход на лечение на психични заболявания, включително тревожност и депресия", допълни тя.