В изработването на мартениците от един чужд етнос се влага и чужда идентичност. Много китайски мартенички са изработени, например, от тънки кожени лентички и начинът, по който те са оплетени, показва, че китайците дълбоко не разбират българската първомартенска образност и защо точно по този начин е направена нашата мартеница и какво трябва да означава тя. Това заяви новият директор на националния етнографски музей Светла Ракшиева.

Когато научих колко много мартеници се внасят от Китай, нещо у мен въстана срещу това как е възможно един толкова далечен и чужд народ, който няма такава традиция, да прави наши амулети и най-българските ни знаци, каквито са мартениците, каза Ракшиева.

Тя обясни, че едно от значенията на мартеницата е да бъде амулет, предпазващ от лоши очи и зли сили, и в същото време подтикващ към плодородие, здраве и късмет. Според традицията, която у нас датира от преди Христа, амулетът се прави от жива вълна, която може да бъде оцветена освен в червено, и в жълто, зелено и синьо.

Нанизаните парички, понякога имитация на турските акчета, и сините мъниста не са кич – те са били включвани в мартениците – за плодородие и против уроки.

„Ето вижте това револверче и този полумесец, който представлява турският национален белег – това е кич.

Открих и мартенички с надпис „Мразя те”, както и мартенички-прашки. Наистина изобретателността на производителите е безкрайна, а пошлостта, до която могат да стигнат, няма граници,”, коментира Светла Ракшиева. /БГНЕС