Цели 87% от игрите за компютри и конзоли, създадени преди 2010 г., вече не могат да бъдат придобити по надежден и легален начин - това означава, че историята на най-бурно развиващия се дял от развлекателната индустрия е под огромна заплаха. Това е резултатът от мащабно проучване на Video Game History Foundation.

Контекст: Фондацията е проследила 1500 произволно избрани игри от базата данни на MobyGames, като всички те са от периода преди масовото навлизане на дигиталната дистрибуция, т.е. продавали са се на дискети или дискове.

Обхванати са различни системи - от Commondore 64 до PlayStation 2.

Детайли: Едва 13% от игрите, създадени до 2010 г., могат да бъдат закупени легално в САЩ, установяват изследователите. Още по-лошо е положението с изцяло "изоставените" екосистеми около по-стари или по-неуспешни платформи. Там достъпните заглавия са едноцифрен процент - или даже под процент, ако говорим за периода преди 1979 г.

Даже и в най-добрия случай, обаче, говорим за запазване на под 20% от каталога. Това е за периода 1990 г. - 1994 г., в по-ново време резултатите са по-лоши.

Източник: Wikimedia Commons

От фондацията правят паралел със запазените до днес аудиозаписи от преди Втората световна война (под 10%) и американските неми филми (14%).

Защо: Платформите изчезват или еволюират. Трудно е, например, да очакваме много заглавия за Sega Saturn по магазините днес - близо 30 години след дебюта на конзолата и 20 след излизането на японската компания от хардуерния пазар.

От друга страна, Windows-базираният персонален компютър по принцип е сред нас през цялото това време, но всеки, опитал без модификации да подкара игра като GTA 2 или Driver, знае колко зле се "разбира" новият хардуер със стария софтуер.

Има и правни въпроси, свързани с лицензирането на съдържанието, което често е само за определен период, след който дадена игра просто няма начин да бъде законно продавана.

Източник: Wikimedia Commons

Има, обаче, и още един може би най-важен момент - гейм компаниите имат интерес всеки ден да ви продават най-новото. За тях е най-добре, ако има как на всеки 5 години да си купувате нова конзола и да изграждате колекцията си с игри за нея от нулата.

Още нещо: През последните години именно с навлизането на дигиталната дистрибуция проблемът с "изчезването" на игрите започва да става наистина сериозен - затварянето на "магазините" на конзоли като WiiU, PlayStation 3 или Vita автоматично изтрива от историята хиляди игри, които са били само онлайн.

От друга страна: Бизнесът има и друга теза - за наистина добрите стари игри има реален пазар. Затова към модерните платформи се конвертират ретро заглавия или даже се пускат на пазара тематични мини конзоли с най-доброто за Nintendo NES, Sega MegaDrive или PlayStation.

Това е достатъчно основание за издателите да атакуват с всички сили емулаторите. Чрез тези програми за модерни компютри, смартфони и конзоли можете да "подкарате" любимата си игра от преди 20 години, която някой е прехвърлил на файл от оригиналния ѝ носител.

Създават се спънки и за прилагането на принципа на библиотеката при игрите - т.е. различни институции да могат да предоставят на потребителите дадено заглавие за определен срок.

"Проблемът е, че историята на видеоигрите не включва само бестселърите. Ако искаме да я разберем и да ѝ се насладим, ще ни нужно нещо повече от списък, който според някой издател има достатъчно голяма пазарна стойност", пишат авторите на изследването.

Ако обаче не искате да пиратствате и никоя компания не е пожелала да "съживи" търсената от вас игра, остава само един вариант - да търсите оригиналния носител на втора ръка и на цена, която може да е спекулативно висока.

Какво следва: Според фондацията са нужни законови промени, които да позволят легалното запазване и споделяне на стари гейм заглавия заради историческата им стойност.

"Трябва да стане ясно на законодателя, че библиотеките и архивите се нуждаят от по-добри инструменти, за да вършат своята работа, тъй като пазарът няма да запази нашата история - това не му е работата. Ако загубим достъпа до своето дигитално културно наследство, това не е провал на пазара, а е провал на политиките, които прилагаме", категорични са авторите на изследването. /money.bg