Корените на деня, в който православието почита свети Трифон или както е известен празника на Трифон Зарезан, се крият дълбоко в античността. В днешния си вариант св. Трифон е православният наследник на езическите ритуали и празници, водещи началото си още от времето, когато земите ни са населявани от траките.

Когато българите се заселват през VII век на днешните земи, те наследяват и уменията, предавани от поколения сред местното население в приготвянето на божествената напитка – виното. С приемането на християнството за основна религия в Българската държава постепенно почитаният от църквата свети Трифон заменя езическия бог Дионис, като покровител на винарите, лозята и лозарството.

В най-сбит вариант житието на свети Трифон разказва за християнски свещеник, убит заради проповядването на христовата вяра по време, в което в Римската империя все още последователите на Христос са подлагани на гонения. Мъченикът Трифон е подложен на жестоки изтезания, а накрая и обезглавен, без вярата му да бъде сломена. Според легендите, в деня, когато през 250 година св. Трифон е екзекутиран, насекоми нападат лозовите насаждения и лозарите се обръщат с молба към светеца, за да опази насажденията им и гроздето.

В лицето на св. Трифон християнската традиция намира еквивалента на бог Дионис, когото древните елини пренасят в своя пантеон на боговете, заимствайки го от народите, населявали тракийските земи. Дионис е почитан като повелител на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието.

Всъщност, според митологията, на Дионис дължим не само виното. Като един от 12-те олимпийски богове и Дионис се ползва с привилегията да бъде почитан с празници. В негова чест в древна Елада са устройвани т.нар. Дионисии – празници на виното, театъра, екстаза и лудостта. В края на март и началото на април било времето, по което протичали големите, наричани още и градски Дионисии. Празничните дни включвали най-различни състезания и карнавални шествия.

В тези дни поети и музиканти се надпреварвали с творбите си, а хоровете пеели дитирамби (химни в чест на Дионис / Бакх). Малките Дионисии се провеждали в късна есен и чрез тях се отправяла благодарност към бога, дарил хората с реколтата от грозде, от което произвеждали божественото вино.

По време на Дионисиите наемали актьори, които заставали на някое издигнато място и играели ролята на бог Дионис. Актьорите разказвали в стихове живота на бога на виното, а по време на паузите между изпълненията им, се прибирали в подслон, поставен някъде около хълма, от където рецитирали. Тези заслони, които всъщност били парче кожа, опънато като палатка, се наричали скене, откъдето по-късно идва и думата “сцена”.

Народът обожавал тези празници. Това карало организаторите им да прибягват до всевъзможни похвати, за да ги направят по-масови. Наемали певци и танцьори, които да забавляват публиката. Така пък се ражда съвременният театър (от гръцкия глагол theatron, който може да се преведе като “зрелище”). В древна Атина, в склоновете под Акропола, например е построен театър, който можел да побере 17 хиляди души, тоест половината от населението на тогавашния елински полис.

Някъде по времето на войните между перси и гърци се появява обичаят в дните на Дионисиите в театрите да се поставят четири пиеси и авторите им да се състезават чия творба е най-добра. Три от тези пиеси били трагедии. Последната, за да може народът да се отпусне и развесели, била “сатирична драма”, или просто сатира - в нея героите са митичните същества от свитата на бог Дионис, които осмивали всичко и всички.

Днес, когато отдаваме почит на свети Трифон, не си даваме сметка, че той е наследник и един по-цивилизован вариант на древния Дионис/Бакхус, “специализирал” се в покровителстване на лозарите и винарите. От плещите на християнския светец е свалено бремето да е застъпник на актьорите, танцьорите, хората на изкуството, които се грижат с виното да идва и веселието – над тях бдят други светци.