Варненският художник и преподавател в НУИ “Добри Христов” Петко Петков подреди третата си самостоятелна изложба в художествения музей “Георги Велчев”. Това е последната изява в къщата-музей за 2007 г. преди общата изложба през декември, когато по всяка вероятност Петко Петков ще бъде и единият от художниците, които домакинът Румен Серафимов ще отличи за творческите им постижения.

Изборът на заглавната фраза към експозицията, “Животът на фигурата”, говори както за драматичното и раздвижено имагинерно пространство в подредените картини, така и по-обобщено за стилистиката, в която авторът работи от години. Петко Петков (1958) е художник, който запазва фигуративизма в работата си, като театрализира силно своите образи и ги извежда в един почти абсурдистки мизансцен. За разлика от по-ранните си изложби обаче, по думите на домакина, сега авторът демонстрира повече звучност и светлина. Най-много като че за това допринасят включените в експозицията акварели (сериите “Фигури”, “Лица” и “Жени”). Маслените платна редуват по-познати и по-малко познати за познавачите на художника сюжети, заредени със силна доза екзистенциален дух от своего рода неосимволистичен порядък.

Самотни и затворени в себе си, странните човешки фигури пътуват в тъжни влакове или бродят по пустите перони на неизвестни гари (“Перон”, “Бягство”, “Град”, “Пътуване”). Впрочем централно място в изкуството на Петко Петков заема образът на жената. Той я представя най-често като изкусителка, забулена в тайнственост, загадъчна, но понякога хищна и заплашителна. По този повод домакинът говори за изтънчен, но фаталистичен еротизъм на душите – една от най-впечатляващите черти в художествения свят на художника.