Перфекционизмът води до появата на симптоми на депресия, тъй като провокира стрес и социална изолираност. До такъв извод са стигнали психолози от Канада и Великобритания, анализирайки поведението на повече от 5 000 човека. В префекционизма няма нищо позитивно и човек трябва да потърси начини да се избави от него. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Journal of Research in Personality.

Разрушителните последствия на перфекционизма за личността са недооценени, смята един от авторите на изследването - Мартин Смит от Колежа за наука, технологии и здраве към Университета Сейнт Джон в Йорк, Великобритания.

Перфекционизмът е нездравословен, нефункционален, нецелесъобразен и той не дава никакви адаптивни преимущества, твърди психологът. Според него това е заболяване, което се е превърнало в световна пандемия.

Съществуват два варианта на перфекционизма.

Първият е перфекционистко безпокойство (perfectionistic concerns), когато на човек му се струва, че другите изискват от него съвършенство.

Вторият вид представлява стремеж към перфекционизъм (perfectionistic strivings), когато човек е излишно взискателен към себе си.

Изследователите са се интересували от връзката между тези два варианта на перфекционизма и симптомите на депресия. За да разберат тези взаимоотношения, екипът от психолози е провел метаанализ на база на 18 дългосрочни (лонгитюдни) изследвания, в които са участвали 5 568 човека. За подобни изследвания е характерно, че промените по наблюдаваните критерии настъпват бавно и се отчитат на големи интервали от време, пише futurist.bg.

Смит и колегите му установили, че колкото повече човек е страдал от перфекционизъм, толкова по-висок е бил рискът за развитие на депресия. Екипът изяснил, че има два пътя, по които перфекционизмът води към депресивни разстройства. От една страна - той повишава нивото на стрес. От друга - перфекционизмът кара болния да избягва обществото.

При хората, страдащи от перфекционистко безпокойство, се наблюдават и двата симптома. Те по-често преживяват и по-често избягват общуването с другите. Самото им поведение и начин на мислене ги кара да се окажат в ситуация, предизвикваща стрес. В същото време на тях им е сложно да установяват близки взаимоотношения с обкръжаващите ги хора. Те смятат, че заслужават одобрение, приемане и любов само в отговор на някакви свои високи постижения. Хората, които не се безпокоят от очакванията на останалите, но са с високи изисквания към себе си, тоест страдат от стремеж към перфекционизъм, по-рядко страдат от стрес, но също се стремят към социална изолация. Тъй като те по-често преследват личните си цели, отколкото колективните, на тях им е сложно да установяват близки и съдържателни взаимоотношения, а това от своя страна води до депресия.

„Перфекционизмът е сериозен проблем, който може да нанесе дълбока психологическа вреда. Затова, ако читателите страдат от перфекционизъм, аз ги съветвам да се обърнат към специалист в областта на менталното здраве. Няма такава таблетка, която да е излекувала някого от перфекционизъм. Но съществуват достатъчно доказателства, че той се лекува, особено с помощта на дълга психотерапия" предупреждава Смит.