Голямата битка на онлайн платформите с дезинформацията и езика на омразата вече не толкова голяма, защото приоритетите на големите компании се променят, пише в свой материал Axios. Ангажиментите на платформите по отношение на съдържанието вече не са това, което виждахме преди само 2-3 години.

Малко предистория

След президентските избори в САЩ и ролята на Cambridge Analytica за манипулиране на общественото мнение, големите социални мрежи се наложи да отговарят на тежки въпроси за това как са допуснали алгоритмите им да заливат потребителите с токсично и опасно съдържание в името на трафика, рекламите и, в крайна сметка, парите.

Компаниите тогава обявиха, че ще се борят с дезинформацията и езика на омразата, като за целта назначиха хиляди модератори или подписаха договори с външни подизпълнители за тази дейност.

Коронавирусът и опасните за живота и здравето фалшиви новини около него създадоха допълнителна работа на новосформираните екипи. Сега пандемията е в голяма степен зад нас, но там остава и ангажираността на платформите към съдържанието.

Какво се случва днес

Facebook най-много си изпатиха от скандалите около онлайн манипулациите в подкрепа на Доналд Тръмп и от медицинската дезинформация за COVID-19. С днешна дата обаче най-голямата социална мрежа и останалите платформи на Meta - Instagram и WhatApp, показват все по-ясна тенденция да делегират на външен Надзорен борд трудните решения по модерацията.

За Марк Зукърбърг и близкия му кръг метавселената остава най-важният проект и по-старите социални мрежи са на втори план. Това е видимо и в проблемите, с които се сблъскват потребителите при всеки опит да спрат опасно съдържание или да се преборят с тролове, които организирано заглушават тези, с които са несъгласни.

В Google последната вълна съкращения коства на компанията някои от експертите по съдържанието в YouTube, а в Twitter Илон Мъск директно амнистира баннати профили, съкращава модератори и променя правилата по начин, довел до ръст на езика на омразата.

И трите онлайн гиганта разчитат все повече и повече на автоматизирани системи, които, колкото и добри да са, се нуждаят от човешка намеса и ясно дефинирани правила.

Защо?

Не е изненадващо, че при икономическо забавяне модерацията на съдържанието се оказва сред първите мишени за съкращения - все пак тя не носи пряко пари на компаниите, отбелязват от Axios.

От друга страна, атмосферата в една социална платформа е основен фактор за това дали потребителите ще я използват и, съответно, дали рекламодателите ще инвестират от бюджетите си. Даже най-крайните "свободни" сайтове в един момент се налага да контролират какво говорят и правят потребителите им, за да не се стигне до закононарушения по линия на непълнолетни лица, тероризъм и т.н.

Източник: Явор Николов

В момента големите социални мрежи "свалят гарда", а от другата страна се задава приливна вълна - генеративният изкуствен интелект е в състояние да създава огромно количество съдържание, което в някои случаи просто трябва да бъде спряно./money.bg