Животът винаги е изпълнен с възходи и падения. Когато обаче човек живее с диабет тип 1, е малко по-различно или пък не. Зависи кого ще попитате. Ник Джонас, например, казва: "Няма универсален подход за справяне с диабета. Това ще бъде нещо, което постоянно се променя с възрастта и житейския опит."

Вече на 32 и по-мъдър от миналогодишното си "Аз", единият от братята Джонас не крие, че като дете е бил диагностициран със "сладкият убиец". Откакто на 13 чува тежката "присъда" преживява множество страхове, което го подтиква да "бута" в професионален план, най-вероятно мотивиран, че "и това ще мине".

"Когато ме диагностицираха, очевидно е, че има спадове, емоционален товар, когато се питаш какво си направил, за да заслужиш това. Трябваше да се погрижа сериозно за здравето си. През всички важни моменти в живота ми, независимо добри или лоши, успях да се овладея. Когато ми поставиха диагнозата за първи път, седях в болницата и бях уплашен до смърт", спомня си Ник.

Но той управлява живота си и не позволява това да му пречи.

За тези, които не знаят, диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което засяга способността на панкреаса да произвежда инсулин.

В началото, когато разбира за болестта си, за младият Джонас всичко е неочаквано. Дълго време му отнема, докато приеме ситуацията и дори я отрича в даден момент. В началото на кариерата си, когато тъкмо е излязъл Camp Rock, той и братята му са новите тийн идоли, водят нормален за звездите и излишно помпозен за нормалните хора живот. Алкохол и партита всяка вечер, късно прибиране и пр.

"Правех това дълго преди да ми поставят диагнозата и ми отне известно време, за да разбера как да преброя въглехидратите, за да дозирам правилно инсулина и кои неща как биха ми повлияли", казва Ник.

Проблемите със здравето му обаче чукат на вратата.

"Усещах дискомфорта, когато прекалявах с излизането и купонясването", коментира. Той допълва, че с течение на времето освен той самият, и семейството му е станало адски разбиращо. Те винаги се уверяват, че до нощното му шкафче има сок и закуска, когато им ходи на гости. "Разбират, че ако съм бил раздразнителен в продължение на един час, това вероятно е защото глюкозата ми е висока. А и за всеки родител е най-зле, когато нещо се случи с детето му и неговото здраве. Трябва да намериш начин да бъдеш тяхната сила, докато те боли", казва. "Те са невероятно подкрепящи и наистина помагат за нормализирането на ситуацията". По негови думи майка му била от първите, които забелязали нещо необичайно. "В началото загубих много килограми. Започнах да пия много повече вода от обикновено. Късно го хванах. Пренебрегвах до края симптомите."

С течение на годините най-малкият брат от едноименната група казва, че се е научил какво работи за него и сега "доста добре му е хванал цаката". Въпреки това, той си спомня, че когато на 13-годишна възраст е бил диагностициран, му се е искало да има някой, който да го напътства. Затова сега иска да бъде този модел за подражание за другите. "Това е моят фокус".

Болестта не пречи на Ник да води пълноценен живот. Той е изпълнен с любов, която иска да дарява. А откакто посрещат първородното си дете с актрисата Приянка Чопра, споделя, че са имали "онзи разговор" дали дъщеря им ще наследи коварното заболяване. Но според Американската диабетна асоциация децата имат шанс 1 към 17 да развият диабет тип 1, ако баща им го има. "Определено сме разговаряли за това", казва. "Самият аз като баща разбирам колко е важно да съм нащрек за тези признаци, докато детето ми расте".

По думите пък на съпругата му Приянка, той е преживял какво ли не, но борбата му с диабета е била най-плашеща, тъй като тогава е бил тийнейджър. Неговите спасители са инсулинови инжекции, специална помпа и хранителен режим.

Сега Ник Джонас иска да даде пример на много млади хора, които имат подобен проблем. По думите му, той никога не позволил на диабета да попречи на неговия успех. И вече се е преборил с него.

"Обичам актьорството, защото постоянно ме държи в напрежение. С него не се чувствам на място, изцяло изпълнено с комфорт и точно това ми харесва."

Понякога човек трябва да се срещне с препятствие, чието преодоляване да го направи по-силен. В борбата с него да изгради онези качества у себе си, които да го направят стойностен и значим. И както казва народът: "Всяко зло за добро."