Порутена къща обвита в дебели корени, с входна врата, която едва се вижда от стволовете на баняново дърво, и стени, издълбани от тайфуни и мусони, пропити с влага и покрити с мъх. Подът - застлан от окапали листа.

Това необичайно място не се намира някъде в малайзийските тропически гори или подножията в Индия, а буквално на един хвърлей разстояние от центъра на един от най-гъсто населените градове в света - Хонконг.

Фотографът Стефан Ървайн, който от 2002 г. живее в града, за първи път се натъква на гореописаните изоставени места още през 2012 г. И няма как да не се запита: "Защо има толкова много изоставени места край Хонконг, където цените на имотите са най-високите в света?"

През следващите 12 години роденият в Лондон фотограф изследва повече тези необичайни селища, които впоследствие документира в новата си книга Abandoned Villages of Hong Kong.

"Това ми отвори очите за един различен аспект от Хонконг. Това се надявам проектът да направи и за други хора", споделя Стефан Ървайн.

Докато снима, той узнава повече и за историята на изоставените места. Така разбира, че тези села са съществували край Хонконг от стотици години, много преди колониалния период. През 50-те и 60-те години на миналия век обаче, когато Хонконг се разраства като индустриален център, много хора мигрират към града, за да търсят по-добри възможности за работа.

"Земеделието и риболовът в тези отдалечени райони са трудни, затова много хора се местят в града, където да работят във фабриките", допълва фотографът.

Докато при някои от селата "изоставянето" се случва бавно - в продължение на десетилетия, то при други изглежда, че е станало доста бързо. Това забелязва Стефан Ървайн, натъквайки се даже и на лични вещи в някои от къщите.

"Имаше календари по стените, училищни свидетелства в чекмеджета - това беше доста трогателно. Мисля, че много хора са си тръгнали с намерението да се върнат един ден", допълва той.

Но тъй като това така и не се случва, домовете в селата започват да западат. Дори и да се навъртат кучета, които са ставали агресивни към фотографа докато е ходил да снима.

"В чантата си с камерата започнах да нося и кучешки лакомства", споделя той.

Любимите му места, които е фотографирал, са Лук Кенг и Лай Чи Уо, които се оказва, че все още са дом на малки общности. Там правителството, осъзнавайки, че има стойност в това наследство, е инвестирало значителна сума пари, за да съживи някои от старите сгради.

"Целта е да се насърчат младите хора да ги посетят, да нощуват и да изживеят една по-различна страна на Хонконг", допълва Стефан Ървайн.

Според него сред хората в Хонконг нарастват сантименталността и носталгията "да спасят и да се насладят на градското си наследство". И именно тези селца се оказват ключова част.

"Мисля, че те имат голяма стойност за хората и чувството им за идентичност", казва още фотографът.

Излизането на неговата книга със събрани снимки Abandoned Villages of Hong Kong, е придружена и от изложба в Хонконг, като и двете имат за цел да съхранят това изградено наследство. И докато фотографиите на Стефан Ървайн за някои отразяват загубените общности, то самият той повече гледа на тях като на почит към природата.

"В крайна сметка природата взима властта. Това е напомняне за непостоянството, което всички изживяваме. Нещата идват и си отиват, нищо не издържа вечно", споделя фотографът пред CNN./lifestyle.bg