Най-странното същество на Земята: птицечовката е с гени на бозайник, птица и влечуго

Любопитно 17.01.2021 15:45 Снимка: ДНЕС+

Най-странното същество на Земята: птицечовката е с гени на бозайник, птица и влечуго

Ако някога сте виждали птицечовка, вероятно сте си казали „уау, какво странно същество“. Ново проучване установява, че не знаем и половината за него! Международен екип от изследователи разкрива, че птицечовката е най-странният бозайник на Земята. След картографиране на генома на животното, екипът установява, че това същество носи не само гени на бозайници, но и гени на птици и влечуги!

Изследователи от университета в Копенхаген казват, че този бобоподобен бозайник от Австралия има цял списък с причудливи характеристики. Като начало, птицечовката снася яйца, вместо да ражда живи бебета. Въпреки че има плавници и е отличен плувец, тя има козина, която свети на UV светлина.

Птицечовката може да кърми и има изключително отровни шипове по краката си.

Ако и това не е достатъчно странно за вас, ето още едно – птицечовката е един от малкото бозайници, които нямат зъби. Странностите обаче не свършват дотук – учените казват, че тези същества имат и 10 полови хромозоми в гените си, докато бозайници като хората имат само две.

„Пълният геном ни даде отговорите за това как са се появили някои от странните характеристики на птицечовката. В същото време декодирането на генома е важно за подобряване на нашето разбиране за това как са еволюирали други бозайници – включително ние, хората. Той съдържа ключът защо ние и други плацентни бозайници еволюираме, за да се превърнем в същества, които раждат живи малки, вместо животни, които снасят яйца“, обяснява професор Гуоджи Джанг от Биологичния департамент на Копенхаген в университетско издание.

Все още пази своя древен произход

Изследването установява, че птицечовката принадлежи към древна група бозайници, наречени монотреми. Тези животни са съществували милиони години преди съвременните видове бозайници да се появят на Земята. За разлика от много видове, които губят няколко от своите праисторически гени обаче, този същество все още носи много от същите характеристики на своите предци.

„Всъщност птицечовката принадлежи към класа Mammalia. Но генетично това е смес от бозайници, птици и влечуги. Тя е запазила много от оригиналните черти на своите предци – които вероятно допринасят за успеха й в адаптирането към средата, в която живее“, казва проф. Джанг.

Изследователите казват, че една от най-странните характеристики на този бозайник е, че снася яйца. В същото време той все още има млечни жлези, за да храни децата си. Птицечовката обаче прави това, като “изпотява” млякото, т. е. отделя го през кожата си, вместо да го произвежда от зърната.

Авторите на изследването обясняват, че хората са загубили и трите си гена вителогенин по време на еволюцията. Това са гените, отговорни за направата на яйчни жълтъци. Очевидно пилетата имат и трите гена. Генетичното проучване разкрива, че птицечовката все още носи един от тези три гена вителогенин. По този начин продължава да снася яйца, вместо да има живородени. За разлика от видовете, които се нуждаят от трите гена, за да произвеждат яйца, птицечовката се нуждае само от един ген за снасяне на яйца, тъй като произвежда и мляко за малките си. Изследователите добавят, че другите два гена са отпаднали по време на еволюцията преди около 130 милиона години.

Нови мистерии около птицечовката

Изследователите също така открили, че тези австралийски същества произвеждат мляко, подобно на кравите и хората, въпреки че го изпотяват. Това е така, защото изгубените вителогенинови гени са заменени с казеинови гени. Тези гени произвеждат протеини, които са ключови за млякото от бозайници.

„Това ни информира, че производството на мляко във всички съществуващи видове бозайници е развито чрез един и същ набор от гени, получени от общ прародител, живял преди повече от 170 милиона години – заедно с ранните динозаври в юрския период“, обяснява Джанг.

Екипът разкрива и какво се е случило със зъбите на птицечовката. Въпреки че най-близките й предци наистина са имали зъби, днешната птицечовка има два израстъка, с които смачква буболечки и черупчести организми, за да се храни. Нейните гени разкриват, че вида е загубил зъбите си преди около 120 милиона години, след като четири от осемте гена, които създават зъбите, са изчезнали от генома й.

Що се отнася до техните допълнителни полови хромозоми, авторите на изследването казват, че 10-те хромозоми показват, че птицечовките всъщност имат повече общо с пилетата, отколкото хората. За разлика от хората, които имат X и Y хромозома, птицечовката има пет X и пет Y ДНК молекули.

В момента птицечовката е класифицирана като защитен вид. Международният съюз за опазване на природата я смята за почти застрашена./БГНЕС

CHF CHF 1 1.76583
GBP GBP 1 2.26348
RON RON 10 4.01212
TRY TRY 10 2.21388
USD USD 1 1.59986