Република Сан Марино е трудно да се намери на картата. Рядко се споменава в медиите и повечето хора дори не знаят за нейното  съществуване. Въпреки това Сан Марино е призната за една от най-старите съществуващи държави в света, чиято непрекъсната история може да сe проследи до началото на 4-ти век сл. Хр.

Кога е създадена една от най-старите съществуващи и сега държави в света?

Сан Марино е държава джудже. Площта му е само 60,5 квадратни километра - територията и населението са сравними с тези на едни средно голям град в България.

Влажният субтропичен климат и планинското разположение на страната обуславят прохладното лято и меката зима. Невероятният хълмист пейзаж, който се отваря от триглавата планинска верига Монте Титано, се допълва от красиви средновековни замъци и канонична католическа архитектура.

Цялото това великолепие, сякаш пренасяйки пътешественика в истинска приказка, се е скрило в североизточната част на Апенинския полуостров и е заобиколено от всички страни от територията на Италия.

Името на държавата произхожда от името на Свети Мариний, каменоделец от римската колония в остров Раб, в съвременна Хърватия. През 257 г. Мариний, според античната легенда, участва в преустройването на градската стена на град Римини след разрушаването ѝ от либурнските пирати. След това Мариний създава независимо монашеско общество в планина Титано през 301 година. Затова Сан Марино се счита за най-старата съществуваща държава и най-старата конституционна република в света.

Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini), шест книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управленски документ, който още е в сила.

От основаването на религиозната му общност тече независимата история на страната. Поклонници от цяла Европа идват в местния манастир, а християнските владетели признават автономен статут на Сан Марино. През VI век, когато Италия се разпада на много графства и херцогства, Сан Марино получава фактическа независимост.

Изненадващо, но в продължение на повече от 1700 години малката държава никога не е била анексирана от своите съседи. Тя успява да лавира между Папската държава и Свещената Римска империя.

Три реда крепостни стени и вал спомагат за защитата: градът не може да бъде превзет до началото на 16 век. През следващите 500 години Сан Марино ще бъде окупиран за кратко само три пъти, но всеки път жителите са връщали суверенитета върху страната си.

 

Как е организирана републиката?

Населението на страната е около 34 хиляди души. Страната не е членка на Европейския съюз, но има отворена граница с него, финансово е интегрирана, използва за парична единица еврото, а също така спазва митническите и данъчни закони на Брюксел.

Републиката се управлява от 2 капитани-регенти, избирани на всеки шест месеца. Има 4 водещи политически партии и няколко малки. В Сан Марино са обособени 30 населени места, има университет и повече от дузина промишлени предприятия.

Икономиката се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Сан Марино може да се сравнява с най-развитите европейски области се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има постоянен бюджетен излишък.

Месното и млечно говедовъдство, овцевъдството и селското стопанство (отглеждат пшеница, царевица, ечемик и маслини) добре се вписват дори в малките граници на страната. Сан Марино също така произвежда собствено вино.

Брутният вътрешен на глава от населението по паритет на покупателната способност надминава 70 хиляди долара (номинално е 49 900 долара на човек), което прави страната една от най-богатите в света. Както в случая с други успешни мини-държави, просперитетът на страната се определя от банковия сектор, услугите и туризма.

Сан Марино е посещавано от 2 милиона души годишно, които идват да се насладят на местната кухня, да видят старинни замъци и музеи и да пазаруват: поради ниските данъци цените са средно по-ниски от тези в Италия. По същата причина това е удобно данъчно убежище за богатите европейци

Никой не приема Сан Марино сериозно на политическата сцена. Страната е много зависима от Италия и ЕС. В републиката няма високи спортни постижения, въпреки че местните спортисти редовно участват на световните първенства по футбол, олимпийските игри и други състезания.

Като цяло страната е на еднакво разстояние от всички световни сътресения, вътрешни социални противоречия и абсолютно не засяга нищо. Подобна среда прави жителите на Сан Марино спокойни, усмихнати и не бързащи.

 

Как живеят санмаринците?

Приблизително същото като в други региони на просперираща Европа. За Сан Марино обаче поговорката "Който не работи, не трябва да яде" ще бъде напълно справедлива.

Страната има една от най-добрите здравни системи в Европа. Всеки жител, който внася средства в осигурителния фонд поне 2 години, има безплатен достъп до него. Застраховката покрива само основни услуги. Отделно ще се заплащат посещенията при тесни специалисти и по-сложните прегледи и изследвания.

Страната предоставя обезщетения на хората с увреждания, възрастните хора и гражданите, които се намират в трудна житейска ситуация. Въпреки това, в сравнение с останалата част от Европа, санмаринците имат доста ниско ниво на социална подкрепа. 

Санмаринците не водят безгрижен, но спокоен, проспериращ живот. Въпреки това, в продължение на стотици години те показват, че могат да се справят с всеки проблем и да защитят позицията си./money.bg