Подобно на други момичета, и Кара Скрубис започва да се занимава с танци от малка. На 11 години вече е доста напреднала в балета и започва да пътува повече, за да се учи от различни инструктори. И макар че други деца често ѝ се подиграват за високия ръст, тя не се притеснява и дори го приема като свое предимство. За танците Кара казва, че я карат да се чувства сякаш има контрол и мир с тялото си.

Когато е на 18 години и вече учи в колеж, тя решава, че иска да се занимава с балет професионално. "Независимо дали щях да стана професионална балерина или преподавател, знаех, че винаги съм искала танците да са част от живота ми", споделя Кара.

Съвсем неочаквано обаче, по време на първата си година в колежа, тя започва да изпитва болка в коляното. След преглед ѝ казват, че най-вероятно става въпрос за изкълчване. Нещата за съжаление обаче се влошават, когато само няколко седмици по-късно Кара вече не може да ходи, още по-малко да танцува. Оказва се, че в крайна сметка ѝ е поставена диагноза - остеосарком, което е рядък рак на костите, най-често засягащ децата.

Вследствие на заболяването костите на Кара стават толкова крехки, че тя изключва всякакво натоварване от ежедневието си. Налага ѝ се да започне тримесечна химиотерапия и затова временно отлага училището и танците. Следва обаче операция, за която лекарите ѝ дават избор от няколко варианта - кракът ѝ може да бъде или ампутиран, или запазен, но с доста ограничена мобилност.

След като Кара разговаря с няколко човека, минали преди различните видове операции, решава да позволи на лекарите да ампутират левия ѝ крак, с надеждата, че след това ще може да разчита на протеза, с която отново да танцува.

Момичето се подлага на операцията през април 2020 г., като още на следващия ден се изправя с помощта на проходилка. Седмица по-късно започва още девет месеца химиотерапия. "Дадох всичко от себе си, за да поддържам тялото и ума си здрави. Правех упражнения за горната част на тялото си в болничното легло и поддържах ума и духа си, като гледах връстниците си да танцуват. Повече от година след диагнозата не можех да ходя, камо ли да вляза в танцовото студио", спомня си Кара.

Когато обаче получава протезата за крака си, първата ѝ работа е да ѝ сложи балетна обувка и да се върне в студиото за танци. А борбеният ѝ дух е доказателство за впечатляващите способности, които човек може да прояви дори и в най-трудните ситуации. Защото само три години след ампутацията на крака си, Кара изпълнява собствено танцово соло с балетната програма в Университета в Бъфало, където преди няколко години започва да учи.

И въпреки че няма да може да осъществи мечтата си да бъде професионална балерина, тя постига другата си цел - да е преподавател. Сега Кара дава уроци по балет почасово на деца от четири до седем години, пише Insider.

"Винаги ще обичам танците. А сега знам, че животът ми е по-пълноценен, когато помагам на другите и по-специално на деца, засегнати от остеосаркома", споделя младата учителка.