"Момчето вълк", живяло с глутница 12 години, почина на 80-годишна възраст

През по-голямата част от детството си Маркос Родригес Пантойа е живял в отдалечени испански планини, изолиран от човешки контакт, пише CNN.

Той прекарва 12 необикновени години, отгледан от вълци, след  като е изоставен.

По-късно Родригес се връща в цивилизацията и се установил в Ранте през 2001 г. Там живее до края на живота си. Марко почина миналата седмица на  80-годишна възраст, съобщиха местните власти на Сан Сибрао дас Виняс.

„Той беше човек, направен от земя, вятър, въздух, дъжд и ловни леговища“, каза Артуро Арконес, който е познат на Родригес. "Той винаги казваше, че най-щастливият му живот е с вълците, защото не се чувствал много комфортно сред хората”, допълва той.

Маркос е роден през 1946 г. в страна, възстановяваща се от гражданска и световна война. Той започва живота си в бедност в южноиспанското село Аньора.

След смъртта на майка му неговите братя и сестри са взети от роднини. Той остава с баща си, който се жени повторно и премества семейството в планината Сиера Морена, за да произвежда дървени въглища.

Това разказва професор Габриел Джанер Манила, който прекарва пет месеца в интервюта с Родригес за катедрата по философия в Университета на Балеарските острови в Палма де Майорка.

Пантоха е бил подлаган на тормоз от мащехата си, а едва седемгодишен, баща му го продава на възрастен козар, съобщава RTVE.

„Заведоха ме в планината, в една пещера. Оттам излезе дребен старец с брада и обувки от корк“, разказва Пантоха пред Манила, описвайки първите си стъпки в дивия живот. „Около мен виеха вълци, имаше лисици, диви кози, елени, скорпиони и змии. През нощта слушах тези животни и се страхувах.“

Старият пастир се грижи за момчето, топли го с животински кожи и го учи да дои козите и да ловува зайци с пръчка.

Под негово напътствие Пантоха усвоява „закона на джунглата“, пише Манила в изследването си.

Момчето разбирало, че е различно – „най-вече защото имало ръце“, но въпреки това се чувствало част от дивата общност. Той научил звуците на животните, от птичите песни до призивите на елените, и вярвал, че може да общува свободно с лисици, вълци и дори змии.

Когато пастирят внезапно изчезва, Пантоха използва наученото, за да оцелее сам, и постепенно спечелва доверието на вълча глутница, като носи храна за малките и вие при опасност.

„Плачех, а те скачаха върху мен. После ми показаха пътя към пещерата си, към вълчата бърлога“, разказва той пред Манила, спомняйки си как малките кученца си играели с него.

Пантоха избягва хората и се крие всеки път, когато чуе човешки глас. На 19-годишна възраст е открит от Гражданската гвардия – „изгубен и сам сред деретата“, пише Манила.

„Справях се отлично. Не знаех какво са пари, но храна никога не ми липсваше“, споделя Пантоха пред предаването Informe Semanal на RTVE през 2010 г.

„Ако исках риба, я улавях в реката. Ако исках заек, го хващах. Ако ми трябваше елен, виках моето семейство – вълците. Виех, криех се край реката и те подгонваха животното към мен.“

Връщане в обществото

Тези, които се срещат с Пантойя през първите месеци от връщането му в обществото, си спомнят за неговата интелигентност на природата и неговия „див характер“, пише Манила в своето изследване.

Ученият отбелязва неговата „пълна липса на осъзнатост по отношение на социалния живот, езиковите му трудности – особено липсата му на познания за имената на нещата – странната му походка, наивността му“.

След като е заловен от Гражданската гвардия през 1965 г., Пантойя живее със свещеник в южния град Хаен и с монахини в столицата Мадрид. След като завършва военната си служба, той се озовава в Майорка, където работи в хотели и ресторант.

На Балеарските острови се среща случайно с антрополога Манила, който проучва пътуването му и станава първият човек, който му е повярвал.

В по-късните си години Пантойя се посвещава на споделянето на своята история, „с намерението да защити природата и да насърчи по-доброто ѝ разбиране“, казва неговият приятел Арконес.

Животът му продължава да предизвиква интерес, като Манила публикува докторската си дисертация като книга „Играх с вълци“ и излиза филмова адаптация на живота му „Сред вълци“.

Пантойя е изгражда нов живот в Ранте, споделяйки дом с пенсиониран полицай, според съобщение от местната власт. По-късно друг жител му дава къща, а съседите го подкрепят, особено през последните две години от болестта му.

„Маркос пристигна в Ранте с история, която светът знаеше. Той си тръгва, оставяйки тук история, която е и наша”, пише за него след смъртта му.