Звездата от "Завръщане  в бъдещето” изповядва в емоционално интервю как се бори с мозъчното страдание, за което все още няма лечение

Създадената от него фондация е събрала над 1 млрд. долара за научни изследвания

Майкъл Джей Фокс чува диагнозата паркинсон през 1991 г., когато е едва на 29 години. Оттогава 61-годишната днес звезда от “Завръщане в бъдещето” не престава да се бори с болестта и да търси лек за нея чрез фондацията, която създава. Пред Си Би Ес точно преди седмица актьорът заяви в емоционално интервю, че да живее с това страдание, за него става все по-голямо предизвикателство. “Не мога да си представя, че ще доживея до 80 г.”, казва човекът, който 32 г. поддържаше оптимизма жив.

“Няма да лъжа, с всеки изминал ден става все по-трудно. Така стоят нещата. Но кого мога да виня за това?”, сподели Майкъл Джей Фокс пред камерите. Той разказа за големите си премеждия в последните години - как е

претърпял операция на гръбначния стълб за отстраняване на тумор,

която се е отразила на способността му за ходене. Това довело до падания и много наранявания, сред които счупване на двете ръце, на китката и на лицевите кости. Според него паданията “са големият убиец” при паркинсон. Както и аспирирането на храна или пневмониите. “Вие не умирате от паркинсон, вие умирате с паркинсон”, посочва той.

През януари т.г. на фестивала “Сънданс" бе показан премиерно документален филм за Майкъл Джей Фокс и за неговата енергия да преодолява трудностите. Лентата тръгва на телевизионен екран на 12 май. Тя получи овации от критиката, че показва устойчивостта на холивудската знаменитост, без да го превръща в мъченик.

Въпреки заболяването си актьорът продължава да работи до 2020 г. През 2000 г. създава фондация за търсене на лечение, която става най-големият неправителствен дарител на средства в света за финансиране на изследвания в тази сфера. Тя е събрала над 1 млрд. долара за научни проекти и подобряване на състоянието на хората, които живеят с болестта.

“Бях принцът на Холивуд - казва Фокс в лентата. - В такъв момент си мислиш, че животът е изграден от камъни и тухли, но не е. Изграден е от хартия и пера. Всичко е илюзия.”

Миналата година киноактьорът, на когото през 1985 г. с излизането на “Завръщане в бъдещето” всички предричат зашеметяваща кариера, получи почетен “Оскар” заради дейността си в търсене на лечение за болестта на Паркинсон. На началната страница на фондацията са отпечатани думите му: “За мен надеждата е информиран оптимизъм”.

През 1990 г. след купон Фокс

се събужда и забелязва, че кутрето на едната му ръка трепери

Отдава това на махмурлука. След като известно време не се оправя, актьорът отива на невролог и през 1991 г. е диагностициран с паркинсон. Шокиран, Фокс казва на лекаря: “Аз не би трябвало да се разболявам от такива неща.”

Седем години актьорът пази в тайна диагнозата си, като приема лекарства, които потушават ранните симптоми. “Пиех, за да забравя - признава звездата. - Тогава бях алкохолик. Не съм пил вече 30 г.” През 1998 г. решава, че трябва да признае публично от какво страда. Оттогава започва да се включва в кампаниите на политици, които се ангажират с прокарването на закони в полза на изследванията на заболяването и за облекчаването на състоянието на страдащите от него.

Роденият в Канада на 9 юни 1961 г. актьор започва кариерата си на 15 г. с първата си роля в канадския ситком “Лео и аз”. Първоначално искал да се посвети на хокея, но се оказал твърде дребен - висок е 163 см. Не завършва училище и се мести в Лос Анджелис, където през 1982 г. получава мечтания шанс - участие в сериала “Семейни връзки”.

На 21 г. започва да печели шестцифрени суми на седмица, а на 23 г. кара ферари, спомня си по-късно актьорът, признавайки, че това е било “истинска лудост”. След култовата комедия “Завръщане в бъдещето” участва и в нейните продължения през 1989-а и 1990 г. През 80-те години снима още няколко филма, сред които “Тайната на моя успех”, “Ярки светлини, голям град”, “Военни загуби” на Брайън де Палма, където си партнира с Шон Пен.

И тогава идва големият и неочакван удар. След като му поставят диагнозата, лекарите го попарват, че кариерата му ще продължи максимум 10 години. Той обаче обявява, че слиза от екрана чак след 29 години, през 2020-а, когато по време на снимките на сериала “Определен да оцелее”

започва да забравя репликите

Въпреки това не губи позитивизма си. Миналата година признава пред сп. “Пийпъл”, че въпреки всичко, през което преминава, е щастлив. В трудностите го подкрепят съпругата му Трейси Полън и четирите им деца. В кариерата си звездата има спечелени 5 награди “Еми” и 4 награди “Златен глобус”, награда “Грами” и два приза на гилдията на киноактьорите.

Болестта на Паркинсон е второто най-разпространено невродегенеративно заболяване след алцхаймер. Хората, които страдат от нея, не произвеждат достатъчни количества допамин. При тях са засегнати невроните в част от мозъка, наречена “субстанция нигра” (черно вещество), които отговарят за производството на хормона, влияещ върху редица двигателни функции.

Ранните симптоми могат да се появят години преди поставянето на диагнозата. Става въпрос за нарушения в обонянието, тремор, мускулна скованост, депресивни състояния. Обикновено страдат хората над 60 г., но е възможно да бъдат засегнати и много по-млади хора, какъвто е случаят с Майкъл Джей Фокс.

За момента не е открито лечение, но съществуват много съвременни терапии, които чувствително потискат симптоматиката и подобряват качеството на живот на пациентите. Освен това при различните хора болестта се развива по много различен и индивидуален начин и някои могат да имат сравнително нормално съществуване до дълбока старост.

Научни екипи от цял свят търсят обяснение на причините за болестта, описана за първи път от британския лекар Джеймс Паркинсон преди 200 г. В интервюто си Майкъл Джей Фокс не забравя да спомене за най-новото обещаващо научно откритие - на биомаркер, който засича симптомите много преди те да се проявят. Откритието вече е оценено като голям пробив.

“Пациентите с паркинсон са експерти по болестта. Ние носим отговорността да споделяме нашия опит - какво работи в наша полза, на какво реагираме, с какво можем да допринесем за изследванията”, казва актьорът. И добавя от името на фондацията: “Единствената ни спешна цел е да елиминираме болестта на Паркинсон в рамките на нашия живот.”/24 часа