През тъмните и студени зимни месеци не е необичайно да се разхождаш по някоя от по-богатите жилищни улици на Лондон и да усетиш миризмата на дървесен дим. Сладко-горчива и остра, тази миризма обикновено идва от уред, който се е превърнал в олицетворение на стремежите на британската средна класа: печката на дърва, пишат британски медии.

Тези ниски метални кутии за изгаряне на дърва са се превърнали в задължително притежание за заможните собственици на жилища в града. Между 2009 и 2024 г. броят на печките в еднофамилните къщи, обикновено обитавани от по-заможни хора в Обединеното кралство, се е увеличил с повече от 25%.

Привлекателността им е лесна за разбиране. Те се вписват в старите камини, които са широко разпространени в къщите, построени преди Втората световна война, но отопляват по-чисто и ефективно от отворените огнища. Гледката на пламъците, които трептят зад стъклените предни панели, прави стаята уютна без усилие. За тези, които предпочитат удоволствията си да са съчетани с добродетел, те могат да бъдат въглеродно неутрални, ако се захранват с дърво от устойчиви източници. 

Тази година обаче разговорите около дървените печки се затъмниха - особено в Лондон. Правителството обмисля затягане на стандартите за новите печки, за да постигне целите за замърсяването. А на огради и лампови стълбове започнаха да се появяват плакати на активисти, които подчертават, че дървените печки изпускат потенциално канцерогенни частици във вече замърсения зимния въздух на Лондон. 

Междувременно собствениците на печки се оплакват, че това, което те считат за безвреден, традиционен начин да освежат дългите зимни месеци, се обсъжда като замърсител наред с частните самолети или електроцентралите на въглища. Уредите, които някога се считаха за двойна полза - предизвикваха завистта на съседите и намаляваха въглеродния отпечатък - сега разделят хората. 

Нова традиция

Печките станаха популярни отчасти защото отговарят на съвременната нужда от уют в дома в трудни времена. "Дървените печки са просто едно от нещата, към които се стреми средната класа днес", казва Табита Тю от Amazing Grates, търговец на камини и печки в северната част на Лондон. "Това е като да ядеш червено месо само веднъж седмично и да имаш куче от кръстоска, което не се линее", казва тя.

Тю за първи път забеляза този бум преди около 17 години, когато клиентите на Amazing Grates, основана от родителите й, започнаха да се интересуват от по-чистите и по-безопасни печки. "За разлика от камината, можете да си тръгнете и да си дремнете, без да се притеснявате", казва тя. "Най-новите модели са толкова добри в намаляването на дима, че по-опасно е да си сготвите бекон." 

Това, което наистина мотивира хората, казва Тю, е колко добре се чувстват с дървените печки. "В много семейства мъжете обикновено не вземат решения за интериорния дизайн, но печките промениха това", добавя тя. "Никога не съм виждала по-щастливи мъже от тези, които се връщат да купят дърва, след като са си инсталирали печка."

Британските домове се отопляваха предимно с въглища, изгаряни в отворени камини, до края на Втората световна война, оставяйки по-ефективните, затворени печки на германците, холандците и скандинавците. Но Великобритания - и Лондон в частност - се отказва от отворените камини по една доста сурова причина: те са смъртоносни.

През 1952 г. четиридневен смог през декември, причинен от температурни инверсии (когато топлият въздух в атмосферата задържа по-студения въздух близо до земята), се оценява, че е убил до 12 000 души в Лондон.