Живот на ръба на лудостта и в короната на древно дърво, но постигнал повече, отколкото която и да е организирана еко кампания

Тази история сега звучи налудничаво, с политически и активистки нюанс и като поредна НПО гръмогласна акция, но преди 29 години, онова, което прави американската природозащитничка Джулия Бътърфлай Хил е революция и истински протест, който целия свят следи със затаен дъх.

Джулия живее в гигантска 1500-годишна секвоя на име Луна в продължение на 738 дни - така тя протестира срещу действията по сеч на американската компания Pacific Lumber.

Изгражда си обител в клоните на дървото на 10 декември 1997 г. и живее там до декември 1999 г., прекратявайки революционното си действие едва когато е постигнато споразумение с компаниятия да пощадят дървото и да създадат 60-метрова буферна зона около него.

Нейният протест - който освен всичко поставя световен рекорд - има една единствена цел - да предотврати обезлесяването, да привлече медийно внимание към безразличието на Pacific Lumber към околната среда и да образова обществото за ролята на горите за планетата.

Джулия е на 23 години, когато се изкачва на гигантската секвоя. Съгласява се да участва в акцията по спасяването на горите, докато присъства на фестивал с екологична насоченост.

Как се стига до решението й? Бътърфлай е просто един случаен активист без опит или грандиозни цели, просто човек, който не можел да повярва, че някой би отсякъл древно дърво или би унищожил последните останали секвои на 2000 години.

Никога не е мислила да се отдава на идеи за спасяване на планетата и горите й и не е смятала, че е възможно да постигне такъв подвиг, преди действително да го направи.

След тежка автомобилна катастрофа и дълъг период на възстановяване, Джулия осъзнава, че животът й е в дисбаланс, няма цел и не знае какво точно иска, но желае едно - пари и кариера.

Снимка: juliabutterflyhill.com

"Бях обсебена от кариерата си, успеха и материалните неща. Катастрофата ме събуди за важността на момента и за това да направя всичко възможно, за да окажа положително влияние върху бъдещето."

Това "пробуждане" е началото на голямото приключение, което ще я превърне в една от най-известните жени през следващите две години.

Джулия заминава на запад, за да присъства с приятели на фестивал и благотворителна акция за спасяване на древна гора - вярва, че има смисъл, но и открива възможност за приключение. Не предполага, че това решение ще промени живота й завинаги.

Запознава се с група младежи на северното крайбрежие на Калифорния, протестиращи срещу изсичането на секвоите от Pacific Lumber, от които научава, че са останали само 3% от древната екосистема на секвоите.

Джулия отива с тях в гората и е толкова завладяна от енергията на древните дървета и местността, че е готова на всичко, което би променило решението на Pacific Lumber.

Като интроверт и любител на природата, момичето решава, че да живее на дърво за седмица-две е нещо, което лесно би могла да направи.

Снимка: earthlymission.com

"Earth First!" организираше протести по този начин, за да привлече вниманието към спешната нужда от защита на древните дървета, и им трябваше някой, който да остане на секвоя, за да не могат дървосекачите да я отсекат; тъй като никой друг не се беше предложил доброволно, те избраха мен. На 10 декември 1997 г. сложих колана и се изкачих на Луна, на височина повече от 54 метра. Това, което мислех, че ще бъде три или четири седмици в дървото, се превърна в две години и осем дни. Върнах се на земята едва след като компанията се съгласи да защити Луна и близката гора".

Джулия прекарва над две години на две платформи с размери 2x2 метра в огромната корона на дървото. Разполага с телефон със слънчева батерия, който използва, за да привлече вниманието на международните медии.

Снимка: treesisters.org

Храната и провизиите й доставят доброволци, които поне един път седмично изкачват над 4 км по планината.

Животът й се превъща в ад, но тя е твърдо решена да не се отказва. Издържа и една от най-тежките бури Ел Ниньо, тормозена е от военнни хеликоптери и заплашвана от дървосекачи, които режат дървета около нея. Дори получава директни заплахи за смърт. През повечето време е мокра и измръзнала, а понякога "заради дискомфорта и страха плачех, свита на кълбо".

Снимка: juliabutterflyhill.com

 "Знаех, че ако продължа да споря за политика и наука и остана в ума си, вместо в сърцето и духа си, винаги ще става дума за една страна срещу друга. Всички разбираме любовта, всички разбираме уважението, всички разбираме достойнството и всички разбираме състраданието. Разчитах на тази философия.

Но как да убедя дървосекачите да прехвърлят чувствата, които изпитват към човек, към гората? И как да ги накарам да се откажат от стереотипите си за мен? Защото в съзнанието им аз бях хипи-еколог, който прегръща дървета, яде мюсли и е мръсен и глупав", разказва след години природозащитничката в автобиографичната си книга.

Снимка: treesisters.org

По онова време твърди, че е получила сила от мъдростта на дървото. Връзката, която се е развила между Джулия и Луна, без съмнение е била дълбока. Тя е обичала дървото.

Снимка: juliabutterflyhill.com

Първоначално планирала да остане в секвоята само за една седмица. Запасила се с храна и вода и с помощта на останалата част от екипа на Earth First! се изкачила на дървена дъска до клоните.

Всички мислили, че Джулия ще се върне на земята след края на седмицата. Но това не се случва. След седем дни решава да се изкачи до върха на дървото и да си построи импровизирано укритие там.

Никой, дори и приятелите й от Earth First!, не знаят какво смята да прави, когато се изкачва на върха на секвоята. Но за Джулия има значение само това, че докато е на дървото, сечта в тази област е спряна.

Седмиците се превръщат в месеци, а Джулия все още живее на дървото, което нарича "Луна". Разказва, че е научила много за себе си, докато е била там, като едно от най-важните неща е било как да оцелее сама.

Издържа на проливни дъждове, които брулят платформата й от шперплат и тя едва не се разпада, издържа на минусови температури и снежни бури. Понякога си мисли, че няма да оцелее, но в крайна сметка успява да издържи на всичко, което природата й поднася.

Години по-късн Джулия твърди, че е подходила към целия процес на протеста с "дзен отношение", развивайки нов поглед върху съществуването и хората, за да заключи - онези, които избират да се огъват с вятъра, подобно на клоните на дървото, винаги са в по-добро положение от тези, които стоят неподвижно и по този начин рискуват да се счупят.

Актьорите Джон Савидж, Линда Блеър, активистката Джулия Батърфлай Хил и музикантът Рики Рокет заедно на фестивала Worldfest на 29 септември 2002 г. в Лос АнджелисСнимка: Getty Images

Накрая, след 738 дни, Джулия напуска дома си на върха на Луна и се връща в цивилизацията с удивително ново виждане за съществуването. Вече е различен човек - не по-мъдър, а по-разбиращ.

Протестът на Джулия се оказва огромна победа не просто за активизма, а за човешката воля. След като слиза от секвоята, тя пътува по целия свят, разказвайки за значението на социалния и екологичния активизъм и смелостта да се заявяваш, независимо от всичко.

Книгата й, озаглавена The Legacy of Luna ("Наследството на Луна"), описва двете години, през които е живяла в дървото.