Точните подробности за случилото се там излизат наяве едва през 1997 г.

Много от по-младите поколения не са чували за прословутия "Остров на смъртта", още познат като Груинард.

Това е едно малко и китно местенце на по-малко от два километра от бреговете на Шотландия. На пръв поглед изглежда много тихо и спокойно място, но през 40-те години на миналия век всичко е било коренно различно. И тук съвсем не говорим за суеверия, легенди или нещо подобно, а за воденето на биологична война чрез едно от най-опасните й оръжия.

"Островът на смъртта" е наречен така заради факта, че малко преди Втората световна война, Великобритания решава да тества там едно от най-смъртоносните биологични оръжия - зараза с антракс. Заболяване, от което страдат поколения наред...

Но да започнем отначало.

През 60-те години на миналия век BBC се заема да разследва местни съобщения за тайни, шокиращи експерименти от Втората световна война, опасно замърсяване и необяснима смърт на животни на отдалечен остров край бреговете на Шотландия. Тогава медията изпраща на място кореспондента Фийф Робъртсън, който описва нещата така: "Островът е пълен с мистерии с основание. Неговата история започва през 1942 г., когато група научни специалисти от военното министерство превземат мястото и започват експерименти, които са толкова тайни, че дори днес много малко хора знаят какво се е случвало там."

Робъртсън си поставя за цел да разследва историите за опасни правителствени експерименти, за които се смята, че са се случили на Груинард. Работата му обаче се осуетява, тъй като по времето, когато прави репортажа си, Министерството на отбраната на Обединеното кралство вече е обявило острова за забранен за посещение и журналистът не може да убеди уплашените местни жители да го разведат из мястотo, за да го разгледа отблизо.

Източник: iStock by Getty Images

Знае обаче че назад във времето е съществувал проект, носещ името "Операция Вегетарианство", който се провежда под ръководството на Пол Филдес, тогавашен ръководител на отдела по биология в Портън Даун.

През 40-те години на ХХ век, когато Великобритания отново е във война, Портън Даун е натоварен с разработването на биологични оръжия, които могат да бъдат използвани срещу нацистка Германия с катастрофален ефект, като се сведат до минимум реалните преки бойни действия между войските. Но за да разберат как би действал антраксът като оръжие в реалистична обстановка, изследователите се нуждаят от открито място, далеч от населените, за да го тестват. През лятото на 1942 г. военните купуват отдалечения, необитаем остров Груинард и забраняват на местните жители да проявяват любопитство.

Някои от тези експерименти са били наблюдавани от фермери, които са забелязали носещите се над острова облаци от антракс.

Тогава целта на Уинстън Чърчил е билa страната да разполага с адекватно по сила биологично оръжие, но за щастие, биологичната бомба така и не влиза в действие. Въпреки това съюзниците започнали да се интересуват от антракса и военните възможности, които крие. Британските учени вече са знаели, че бактериите са изключително устойчиви и могат да оцелеят в сурови условия в продължение на десетилетия или дори векове. По тази причина те се нуждаели от отдалечен и необитаем остров, където да могат да провеждат тестове - такива, които могат да бъдат държани в карантина в продължение на много дълъг период от време. Остров Груинард в Шотландия е изглеждал като перфектната за целта локация.

В експеримента участват военни и учени, а първият опит се провежда върху стадо нищо неподозиращи овце. Те са обгазени с облак от антраксови спори и само в рамките на 2-3 дни започнали да показват симптоми и да измират по болезнен начин. Телата им са изгорени или погребани под голямо количество пръст, а участниците в проекта така и не подозират каква щета нанасят не само на острова, но и на околната среда в близост до него.

Точните подробности за случилото се там излизат наяве едва през 1997 г., когато правителството разсекретява филм, заснет от военните по това време, в който подробно се описват експериментите.

Години по-късно и след още няколко опита за създаване на смъртоносно оръжие, островът е поставен под карантина за неопределено време, а на желаещите да го видят им е било забранено да го посещават.

Макар да крият всички следи, мястото си остава "радиоактивно". След края на Втората световна война са направени опити за обеззаразяване чрез химическа обработка и контролирано изгаряне, но те се оказват до голяма степен неефективни. Поредица от тестове през 1971 г. показва, че макар на повърхността вече да няма спори на антракс, те все още се задържат в почвата под нея, което представлява сериозен риск за всеки, който стъпи на острова. Това води до повторно връщане там, но чак през 81-ва, за да изследват отново заразената земя. Едва в началото на 90-те правителството на Обединеното кралство обявява острова за свободен от антракс.

Груинард не е единственият обект, на който Великобритания провежда тайни тестове за биологично оръжие, но със сигурност може да се каже, че е първият. Последиците от случилото се там са мрачно свидетелство, както за опасностите от биологичната война, така и за способността на човечеството да унищожава.

Това е било екологична катастрофа. Шокиращо е, че островът остава опасно замърсен и забранен за посещение в продължение на почти половин век. Макар и вече да е "безопасен", хората все още не смятат така.

Груинард остава "място нон грата" и до днес, като все още носи прякора си "Островът на смъртта".