Пристрастените към електронни игри са по-склонни към расизъм и сексизъм

Вероятно сте чували как деца спорят кой е по-голям геймър или поне сте зървали такива, които така са вперили поглед в таблета си, че нито виждат, нито чуват. Цялата мантра как електронните игри са опасни, сякаш се изпари по време на пандемията. Принудителните заключвания премахнаха и последната съпротива срещу тях. Вече не играят само подрастващите, а и далеч по-възрастни хора. Даже се говори за геймърска култура, тъй като популярността на видеоигрите непрекъснато расте. Със своите онлайн възможности те стават и все по-социални. Хората отдавна не ги играят само за забавление, а за да се свързват с други, които са на тяхната вълна. Да си организират състезания и взаимно да се предизвикват.

Така че не е чудно, че учени от цял свят се опитват да разгадаят до какви социални промени може да доведе толкова бързото им навлизане в живота ни. Само през последния месец бяха огласени резултати от две проучвания по въпроса. Първото е на американски екип и е по поръчка на организацията за психично здраве Take This, която отдавна изследва въздействието на електронните игри. То е установило, че хората, които се определят като геймъри, са по-склонни към расизъм и сексизъм. Изследването е било концентрирано основно върху така нареченото сливане на идентичност, което се наблюдава в някои токсични части на игралните общности. Става въпрос за дълбоко, интуитивно усещане за приравняване към група или кауза, което прониква силно в личния живот на индивида и става доминиращо за него. Това не е уникално състояние само за играещите. Наблюдава се и при други дейности, в които колективното е доминирало. Изследователите дават пример с бивши военни или спортисти

Работната идентичност обикновено прониква при тях във всички аспекти на живота им и започва да няма голяма разлика между войника Дъг и бащата Дъг например, тъй като такива хора са изключително податливи на прогрупово поведение.

“Става въпрос за положение, при което социалната и индивидуалната идентичност се сливат толкова силно, че не могат да бъдат разкъсани. Начинът, по който се развива синтезът, ги прави по-податливи на екстремно поведение”, обяснява пред сайта Vice доктор Рейчъл Коурт от изследователския екип. Тя подчертава, че констатациите от проучването им не се отнасят до всички играещи, а само до малка част, които определят себе си като геймъри. Анкетирани са били стотици хора в САЩ, които играят видеоигри. Разпитвани са били за техните вярвания, възгледи за жени, малцинства и световен ред. Имало е въпроси дали смятат, че съществува геймърска култура и дали са готови да отстояват тази си теза, ако някой я оспорва. Така са стигнали до заключението, че само определящите се като геймъри са по-склонни към расизъм и сексизъм, но пък състояния като самота и тревожност също много добре взаимодействат с игровата общност. Затова я наричат нож с две остриета и конкретно са тествали как се отразяват различни игри. Например установили са, че антисоциалното поведение е по-силно свързано със състезателни игри като Call of Duty в сравнение с по-кооперативни като Minecraft.

“Когато геймърската идентичност е много важна за това кой сте като човек, се приближавате към състояние, което наричаме токсична геймърска култура”, обяснява Коурт. Тя обаче допълва, че не иска изследването им да бъде използвано за атака на по-широката игрална общност, тъй като то в никакъв случай не казва, че всички игри са лоши или всички геймъри са екстремисти. Просто проучва как разрастващите се пространства за видеоигри могат да бъдат благоприятни за сливане на идентичност поради убеждението, че споделените преживявания са много по-истински и ангажиращи.

Публикувани също наскоро резултати от друго американско изследване пък показаха, че видеоигрите не само не са опасни за децата, но имат и положително въздействие върху развитието им. Учените от университета във Върмонт са тествали когнитивните способности на около 2000 деца на възраст между 9 и 10 години. Сред тях е имало такива, които никога не са опитвали видеоигри, и други, които играят поне по три часа дневно. Всички са били подложени на задачи, свързани с ориентация и разпознаване, като мозъкът на всеки малчуган е наблюдаван, докато се справя с тях. Оказало се е, че любителите на видеоигрите имат по-добри резултати. Освен това показват по-висока мозъчна активност в зоните, свързани с внимание и памет. Затова изследователите смятат, че те водят до когнитивни предимства, но признават, че са необходими допълнителни проучвания, за да са категорични в тази своя теза. Професорът по психиатрия Бадер Черани, който е ръководил изследването на университета във Върмонт, обяснява, че резултатите биха били по-ясни, когато тестваните деца пораснат, защото тогава ще отпаднат фактори като семейна среда, физическа активност и качество на съня. Той обаче подчертава, че твърде много време пред екрана като цяло е вредно за психическото и физическото здраве.

Учени допускат, че проучванията с лошо качество в миналото вероятно са преувеличили въздействието на видеоигрите върху агресията в обществото, докато по-новите показват, че ефектите от тях са незначителни. Например тестове за въздействието на игри с насилие като Grand Theft Auto и Call of Duty сред деца преди две години са установили, че няма връзка между тяхното съдържание и признаци на гняв и ярост по-късно в живота. Регулирането на игрите с насилие също не изглежда вероятно да намали агресията в реалния живот, която се дължи и на редица други фактори като лесен достъп до оръжие, чувство за безнаказаност заради лоши или претоварени правораздавателни системи и закъсняващо образование за безопасна онлайн среда.