Както при хората, така и при животните, различни генетични фактори влияят върху продължителността на живота. И кучетата не правят изключение. Оказва се, че при любимите четириноги домашни любимци факторите, които могат да са определящи, са доста. И далеч не е от значение само дали кучето е от малките или от големите породи.

Според ново обширно британско проучване, в което са включени близо 600 000 кучета от 150 чисти породи и кръстоски от 18 различни породи, продължителността на живота им варира значително в зависимост от породата, размера на тялото и дори от формата на муцуната.

За кучетата с най-дълъг живот (15.4 г.) са определени тези от породата ланкашир хилер, които се смята, че са кръстоска между уелско корги и манчестърски териер. След тях се нареждат тибетски шпаньол (15.2 г.), малкия дакел (14 г.), лабрадор (13.1 г.), уипет и кокер шпаньол (13.3 г.).

Най-кратко пък живеят кавказките овчарки (5.4 г.), преса канарио (7.7 г.) и кане корсо (8.1 г.), пише Independent.

На база на проучването учените твърдят, че големите породи кучета обикновено имат по-малка продължителност на живота в сравнение с малките. Освен това изследователите забелязват, че женските живеят по-дълго от мъжките, както и че чистите породи имат същото това предимство пред кръстоските.

По-специфичното, което обаче прави впечатление на учените, е, че формата на муцуната на кучето също има отношение към продължителността на неговия живот. Те твърдят, че кучетата с плоска или "смачкана" муцуна живеят с по около година и половина по-кратък живот в сравнение с други. Такива примери са мопсовете и френския булдог.

За тях не отскоро е известно, че могат да имат здравословни проблеми, сред които с дишането, храносмилателната система, очите и зъбите. Заради това, а и предвид наблюденията от новото проучване, призивът на учените към всички хора, които имат намерение да си вземат куче, е преди това да се информират по-подробно за характеристиките на различните породи, включително и продължителността на живота им.