Родената през 1933 г. във Варна Софья Букасова-Богословова написа книга за руското присъствие в морския град, още от времето, когато той играе важна роля във войните между Русия и Османската империя. Документалният труд „Руската следа във Варна” излиза от издателство „Морски свят” и маркира историческите превратности от средата на 18 век до днес, които обвързват съдбоносно българския и руския народ, довеждат до Кримската (1853) и Освободителната руско-турска война (1878).

Литературна интродукция с пътеписа на Иван Вазов „Един наш Черноморски бисер” пресъздава атмосферата на града в началото на 20 век. Изследователските усилия на авторката са насочени основно към периода след Октомврийската революция (1917) и Гражданската война в Русия (1918-19921), когато сблъсъкът между съветската Червена армия и Бялата армия на генерал Врангел става причина за заселването на много руски бежанци в България.

Във Варна белогардейските емигранти пристигат поотделно или организирано на няколко етапа, като само през 1920 г. 6 000 ранени войници са разквартирувани навсякъде в града и околността (300 в Юнашкия салон). Със сключения между Стамболов и генерал Врангел договор (1921) България приема от големия бежански лагер в Галиполи, Турция последната многобройна група руски войници, казаци и офицери.

„Руската следа във Варна” измерва повсеместния хаос с драматичните обрати в живота на отделния човек и цели фамилии, чиито съдби изглеждат толкова невероятни, колкото невероятен е понякога самият живот, коментира журналистката Виолета Тончева, която ще представи книгата след два дни, във вторник в Арт салона на Радио Варна.

Разделното време е нарицателно за всички герои, но като че ли най-вече за потомците на украинеца Макарий Прудкин, дошъл в България още с руската армия през Освободителната война. Единият син Антон Прудкин – комендант на търговския кораб „България”, е обвинен в шпионаж от българското правителство, брат му Яков се записва доброволец в македоно-одринското опълчение, а сестрата тръгва с болшевиките…

Един потресаващ разказ за разминаването и за смелостта да отстояваш убежденията си в най-ужасната от всички войни на света – гражданската. Устоял на всичко това, Яков Прудкин се отдава най-сетне на професията си и построява знакови варненски сгради като кино „Роял”, Северните морски бани, безплатните трапезарии, много домове в Гръцката махала. Неговият внук Максим Божидаров Прудкин, освен че предоставя на авторката целия семеен архив, е и основният спомоществовател на книгата.