С баница с кестени посрещнали Симеон в Симитли наскоро

73-годишната баба Райна Гюрова от с. Брежани казва, че е родена и израснала сред кестени, животът и? е свързан с тях. Дори на едно такова дърво дължи втория си живот. Припомня страшна случка отпреди няколко години, когато извела със своя съселянка козите на паша.

“На пръча изведнъж нещо му стана и озверя. Нахвърли се върху другата жена и я повали на земята. Аз и? се притекох на помощ. Хванах го за рогата, а той преметна и мен.

Няколко пъти ме

намушка по тялото,

окървави ми лицето

Хукнах да бягам, а той ме подгони. Първото дърво, до което стигнах, беше кестен. Успях да се покатеря на него и се хванах за един клон. Пръчът стоя поне 20 минути отдолу и правеше опити също да се качи, накрая се отдалечи и аз слязох. Дървото ме спаси”, разказва пенсионерката, която има три деца, петима внуци и четири правнучки.

Баба Райна е сред най-добрите майсторки на традиционни ястия в района, ръководител е и на самодейната група в селото, винаги е сред атракциите на фестивалите, в които участва.

Казва, че милее за кестеновите гори край Брежани, защото от дете ги обикаля, за да събира плодовете. Забелязала е, че сега върховете на дърветата са започнали да боледуват и да съхнат.

Преди години събирала по 1-2 тона и ги предавала на изкупвачи по 13 ст. за килограм. Казва, че не би трябвало да струват в магазина повече от 1-2 лв., и се чуди защо ги продават по 4-5 лв., след като се събират от гората.

Падат на земята в т.нар. бодливи чушки. С крак ги разчупват и вадят плода, като в една чушка може да има от 1 до 3 ядки.

“Има различни видове ядливи кестени. Тук ги наричаме черен, червен, жълт, ален, сланест. Преди години си спомням, че ги съхранявахме чак до Великден.

Слагахме ги в

речен пясък

заедно с чушките,

без да ги вадим, и от време на време ги пръскахме с вода, за да не изсъхват. Сега ги пазим в чували”, разказва пенсионерката.

Майсторка е на ястия с кестени и казва, че този плод си пасва най-много в комбинация с тиква и орехи. Няма кулинарна изложба в региона, на която да не участва с такъв специалитет. За последно преди дни кметът на селото я помолил заедно с баба Катя да спретнат няколко баници с кестени за посрещането на Симеон Сакскобургготски в Симитли. Така набързо двете приготвили баница, тиквеник, баклава, оризник и още няколко тави с вкуснотии, които впечатлили бившия премиер.

Пенсионерката си спомня, че майка и? слагала сварени кестени в тестото за хляб, правела брашно от тях и почти нямало ядене, в което да не ги използва. Традиционно се ядат сварени или печени, но винаги топли, защото, изстинат ли, стават много твърди. При печенето трябва предварително да се нацепят, за да не пукат из фурната или да не ги събирате по земята, като излетят от скарата, съветва майсторката.Стават освен за сладкиши, за пълнене на пиле или заек. С тях

може да се приготви

дори супа

(Виж рецептите на баба Райна в карето.)

Самодейната фолклорна група, която Райна Гюрова ръководи, дори е измислила закачлива песен за кестена - “Не я пущай, сине, невестата заран рано за костене” (б.р.- костен е кестен на местен диалект).

Текстът подсказва, че в гората има костенари (мъже, които събират кестени) от другата махала и може да я задяват, обяснява баба Райна съдържанието на веселата песничка.

Освен че е вкусен, кестенът е и много полезен. Твърди се, че

в един кестен има

витамин С колкото

в един лимон

За него е типично ниско съдържание на мазнини, никакъв холестерол и много калий и фосфор. Сладкият кестен може да живее до 500 г., но често гъбични заболявания го изсушават още преди да достигне до 150-годишна възраст.

Около 3400 ха са кестеновите гори в България, 60% от тях са в Благоевградска област. Кестеновата гора поддържа влажноста на въздуха и почвата. Най-многобройните и компактни гори са в района край Симитли и с. Брежани, както и край Петрич. Затова и най-популярните на пазара са брежанските и петричките кестени.

На тях са посветени

и двата празника

в събота

Единият е в с. Брежани и е организиран от сдружение “Хора и традиции”. Другият е в петричкото с. Коларово и е по инициатива на природен парк “Беласица”. “Златен кестен” пък е името на фестивала за стари градски песни в Петрич.

Хората от село Брежани обичат своята кестенова гора, заради което бе създадено сдружение “Хора и традиции”. Предвижда се залесяване и създаване на нови кестенови плантации, създаване на семенна база със сорт брежански кестен.

Наскоро сдружението направи първи стъпки към сертифицирането на брежанския кестен като уникален български продукт.

Конският се ползва като лек

Освен ядливите кестени, много разпространени са и дивите - т.нар. конски кестени, с които са залесени градските паркове. Не се ядат, защото са отровни, но пък се използват в народната медицина срещу разширени вени, хемороиди, трудно зарастващи рани, артрит, шипове. С тях се приготвят отвари, запарки и настойки.

Твърди се, че дивите кестени излъчват много силна енергия и действат успокоително, зареждат със сила и гонят отрицателните енергии. Често хората си взимат паднал на земята кестен и го носят в джобовете си. Ако пък се държи в ръце известно време, бързо се свива, защото се смята, че отдава енергията и силата си на човека.

РЕЦЕПТИ

Тиквеник с кестени

Пакет готови кори, а ако домакинята може, още по-добре е да са домашно точени. Настъргана тиква, счукани орехи, захар, сварени и обелени кестени. Приготвя се както обикновен тиквеник, като върху всяка кора се ръси настърганата тиква, по малко олио, орехи и натрошените кестени. Слага се и захар, защото кестените са сладки, но недостатъчно. Корите се завиват и се подреждат в тава за изпичане.

Баклава

В тиган се запържват хлебни трохи до златисто. Смесват се със счуканите орехи и натрошените обелени сварени кестени. Корите се ръсят с тази смес и се редят една върху друга. Реже се на ромбове. След изпичането топлата баклава се залива със студен захарен сироп. Приготвя се ден преди консумацията, за да се напои добре.

Лангиди

Приготвя се много гъста каша, почти тесто, от яйца, кисело мляко с хлебна сода в него, вода и брашно. Слагат се натрошени сварени кестени. С лъжица се изсипва в тиган с врящо олио и се пържи до златисто.