Красиви ли сме или сме грозни? Въпреки че изглежда лесен, отговорът на този въпрос съвсем не е еднозначен.

Ново датско проучване доказва, че грозните хора са склонни да надценяват своята външност. Те се смятат за по-красиви, отколкото обкръжението им мисли, че са. Симпатичните хора пък подхождат по-реалистично към оценката на собствената си външност.

Значи е възможно изобщо да не сме красиви, но дори да не подозираме това. Науката може да ни помогне да си сверим часовника и може би да спрем да си вирим носовете. Датски учени имат три научни предположения за това, от какво зависи красиви ли сме или грозни.

Симетрията на лицето

Лицето е симетрично, ако дясната и лявата част са еднакви. Сами можем да проверим това, ако сложим огледало до носа и се погледнем в друго огледало. Ако в този случай не приличаме на себе си, значи лицето ни не е съвсем симетрично.

При повечето хора някои черти на лицето са асиметрични. Но ако тези черти не са няколко, а много, или пък не са много, но са доста забележими, рискуваме да се окажем непривлекателни в чуждите очи.

"Проучването свидетелства, че ако вземем фотография и с фотошоп направим носа или ушите малко по-криви, то на оригиналната снимка човек ще се възприема като по-привлекателен", казва Мадс Майер Йегер, професор в катедрата по социология на Копенхагенския университет, който се занимава с проучване на красотата.

Според проф. Йегер симетрията отразява генната експресия. Казано по-просто, тя сигнализира, че човекът притежава особена комбинация от гени, които са свързани с по-доброто здраве или по-голяма мускулна маса. Тя е признак на добро здраве, което ще предадем на потомството си. А асиметрията, обратно, сигнализира за лоши гени.

Това, че хората предпочитат симетрията, не е защото просто обществото така е решило, обяснява Мадс Майер Йегер. Нашият мозък е програмиран така, за да можем да намерим здрав партньор с по-добри гени.

Отличителните черти

Понякога ни се иска да мислим, че да се отличаваш от тълпата е добре. Но когато става въпрос за външния вид, това не е така.

Най-добре е да притежаваме черти, колкото е възможно по-типични за средностатистическите представители на нацията, към която принадлежим. Няма как да възприемем за красив човек, който има някакви явни особености - огромен нос, голямо разстояние между очите или стърчащи уши, обяснява професорът.

Катерина Хаким е социолог и автор на книгата Erotic Capital, посветена на привлекателността и външният вид. Според нея хората със стандартни черти ще ни се струват по-красиви от другите. Но средностатистическите черти се променят в зависимост от мястото, където се намираме, така че ако не ни смятат за красиви в родината ни, може би е добре да се преместим някъде другаде. "Ако в местната култура са разпространение азиатските черти на лицето, то човек с африкански черти ще се смята за по-малко привлекателен", обяснява тя.

Състоянието на кожата

Ако всяка вечер и сутрин се грижим за кожата си, може би не губим времето си напразно. Чистата и гладка кожа е по-привлекателна, тъмните кръгове под очите, пъпките или нездравия цвят на кожата занижават оценката на другите хора към нас.

В процеса на проучването, участниците в експеримента е трябвало да гледат на компютър абсолютно еднакви лица, на които сменяли кожата. Лицата с по-малко бръчки, здрава и свежа кожа, единодушно се възприемали за по-красиви.

"Не е важно какъв цвят е кожата - мургава, бяла или черна. Ако тя не е гладка и е с нееднороден цвят, се възприема като признак на лошо здраве, което е непривлекателно", казва Катерина Хаким. Учените също смятат, че следите от слънцето и бръчките също може да се смятат за признак на лошо здраве.

Ако още има някой да се чуди красив ли е, или грозен, учените препоръчват да не забравяме, че повечето от нас са най-обикновени, нито много красиви, нито много грозни./lifestyle.bg