Котките мъркат през целия си живот, още откакто са малки котенца. И докато науката все още няма напълно точен отговор на въпроса защо те мъркат, то биолозите и ветеринарните лекари са стигнали до някои по-общи заключения.

Може би най-разпространеното обяснение защо мъркат котките, е, че го правят от задоволство. По-изненадващото обаче е, че е валидно и обратното - те мъркат също и когато са стресирани. А малките го правят и за да могат майките им да ги намерят.

В положителния спектър на причините обаче има и още две. Едната е свързана с това, че мъркането може да насърчи заздравяването на рани, а другата - с производството на серотонин при мъркане, заради което то често е сравнявано и с усмивките при хората.

От по-научна гледна точка изследователите са били доста убедени, че мъркането при котките се предизвиква от доброволни мускулни контракции.

Мъркането обаче се оказва сложно действие, което предизвиква уникална вибрация в ларинкса на котките и се оказва, че може да е неволно и по-близко до хъркането, отколкото до съзнателните мускулни контракции, както досега са вярвали учените.

Според тях вокалните гънки на ларинкса на котките са "виновникът" за нискочестотните трептения, които се произвеждат неволно. А съединителната тъкан, която пък е вградена във вокалните гънки на ларинкса, реагира на въздуха, навлизащ в белите дробове.

Докато изследването на учените не изключва възможността мускулните контракции действително да играят роля при мъркането на котките, в същото време те твърдят, че няма достатъчно доказателства, за да се заключи, че това е единствената причина за мъркането, пише Wired.