Отвън изглежда като живот-мечта - блясък, корици на списания, червени килими и милиони последователи. Но зад кулисите на славата често се крият мрак и самота. Защото депресията не подбира, тя засяга не само "обикновените хора", но и звездите, чиито усмивки привидно озаряват света...

В последните години все повече известни личности свалят маските и говорят открито за вътрешните си битки, разбивайки стигмата около психичното здраве. Сред тях е и супермоделът Жизел Бюндхен - жената, която поколения асоциират с перфектно тяло, непоклатимо самочувствие и живот като от приказка. Но не всичко е такова, каквото изглежда...

На фона на нарастващата честота на депресията, за която се говори все по-често, топ моделът от последните няколко десетилетия говори открито за своя личен път към справяне с това състояние и за начина, по който е продължила напред. В интервю за The Guardian Жизел разкрива, че дължи възстановяването си на строг режим, включващ растителна диета, медитация и йога, все неща, които на теория звучат прекрасно.

"Можех да бъда като колежките ми и с едно хапче да оправя всичко, но не го сторих", споделя. "Първото нещо, което правя сутрин, е да медитирам. Иначе денят ми просто не започва добре." По думите й тя се е лекувала "с всичко друго, но не и с лекарства".

"Когато за първи път се сблъсках с депресията, се обърнах към майка ми. Отказвах да потърся лекарска помощ. Мислех си, че не съм като другите. Отказвах антидепресанти, отчасти защото се страхувах, че ще променят личността ми, отчасти защото не исках хората да мислят лошо за мен."

Коментарите на Бюндхен обаче създават впечатление, че възстановяването от депресия зависи основно от силата на волята - позиция, която пренебрегва реалността, в която много хора се нуждаят от медицинска помощ и медикаментозно лечение. С огромния си брой последователи в социалните мрежи тя има възможността да повлияе положително върху нормализирането на темата за психичното здраве и да се противопостави на схващането, че депресията е нещо срамно. В продължение на десетилетия Жизел е най-високоплатеният супермодел в света, но пътят дотам не е бил лек.

"Вярвам, че тялото е нашият храм", казва тя. "Когато се чувстваме по-добре, изглеждаме по-добре."

Жизел е едва на 13 години, когато печели първия си моден конкурс в Сао Пауло. Тя и петте й сестри израстват в дом от средната класа в малък град в Южна Бразилия. В автобиографичната си книга от 2018 г. Жизел разказва подробно как в училище е била обект на подигравки - че е твърде слаба, че прилича на момче... Наричали я "Оли" (съпругата на Попай), а понякога й се е налагало да носи два чифта панталони, за да изглеждат краката й по-пълни. На 18 пристига в Ню Йорк и дебютира на модния подиум за Александър Маккуин, който я нарича "тялото". През 1999 г. пък се превръща в истинска сензация - редактори и дизайнери я обявяват за топ модела на хилядолетието, впечатлени от нейните извивки и стройна фигура. Така постепенно тя се утвърждава като най-високоплатения модел в света, появявайки се на над 1200 корици на списания.

"Единственото, което ме интересуваше тогава, беше да бъда слаба", спомня си тя. "Исках да принадлежа, исках хората да ме харесват. Страхувах се да не разочаровам някого. Именно това ме доведе до паник атаките."

Изненадващо, в разцвета на кариерата си, тя признава, че е "достигнала дъното". Това се случва през 2004 г., когато е на 24. Вече е лице на редица кампании, работи с най-големите дизайнери, украсява кориците на Vogue. По онова време е в центъра на вниманието заради връзката си с Леонардо ди Каприо. И все пак, по собствените й думи, начинът й на живот тогава я кара да се чувства зле.

"Всяка вечер изпивах по бутилка вино, пушех, а за закуска пиех капучино. Това не беше добре." За някои това може да звучи като обикновен петък, но за Жизел това засилва тревожността й. "Не взимах наркотици - това беше максимумът, който си позволявах", казва тя. Повратната точка настъпва една вечер, когато стои на балкона, обзета от мрачни мисли. "Тогава си казах, че трябва да променя нещо." Така започва да практикува йога и медитация, спира захарта, алкохола, кофеина, въглехидратите...

Моментът, в който Жизел Бюндхен се превръща в част от поп културата

"Начинът ми на живот се струваше странен на повечето хора около мен. Едва сега, години по-късно, той вече е модерен и популярен", коментира Жизел с известно учудване, като отбелязва колко се е променило общественото възприятие. "Имам пет сестри и когато открия нова рецепта или нещо, което ми харесва, веднага го споделям с тях. Ето защо написах книга по темата - целта ми беше да има повече информираност."

Днес всяка сутрин тя се събужда под звуците на океанските вълни. След медитация задължително изпива чаша вода с лимон. "Режимът ми не е сложен. Просто изисква дисциплина. А това е голям проблем в съвременното общество - хората искат незабавни резултати. Но не става така. На мен ми отне месеци, ако не и години, за да изглеждам и да се чувствам по този начин."

Новото начало за Жизел започва окончателно след раздялата й с Ди Каприо, който по това време не споделя новите й възгледи. През 2009 г. тя се омъжва за звездата от НФЛ Том Брейди, от когото има две деца. Малко след сватбата списание Forbes ги определя като една от трите най-високоплатени звездни двойки на десетилетието.

Въпреки че все още участва в кампании на водещи модни марки, Жизел постепенно се отдръпва от индустрията. "Вече не е това, което беше по мое време. Ако преди се съгласявах с всичко, сега казвам "не" в 95% от случаите."

Днес, на 45 години, философията й за живота е съвсем различна - да бъде добра майка, добър партньор и да живее в хармония със себе си. "Най-много обичам да съм навън сред природата, да карам сърф, играя волейбол, тичам с децата или извеждам кучето си. Важно е да правиш онези неща, които наистина те подхранват, които ти носят полза и те карат да се чувстваш добре."

Историята на Жизел Бюндхен е пример, че дори най-бляскавите хора могат да се изгубят по пътя и да се наложи сами да си бъдат светлина. Тя не налага своя избор като универсално решение, но показва, че има различни пътища към себе си, стига да имаме куража да ги извървим. В свят, който все още се учи да говори за емоционалната болка без срам, всяка лична изповед като нейната е крачка напред.