В сърцето на Калабрия младите се завръщат, за да съживят традициите

Под бледата светлина на уличните лампи и пред мрачната фасада на готическа църква млада жена стои с микрофон в ръка, а до нея мъж свири бавна и проникновена мелодия на китара. Пред тях се е събрала тълпа, потънала в очакване. Постепенно ритъмът на китарата се ускорява. Жената започва да увлича хората да се изправят, да се движат, да се потопят в музиката. Песента се усилва, темпото се покачва, а вълната на танца преминава през хората. Именно в този момент разбираш, че фестивалът "Сустария" е започнал.

"Сустария" е дума от диалекта на Лаго, Калабрия", обяснява Кристина Муто, съоснователката му, пред The Guardian. "Това е творчески хаос, който не ти позволява да стоиш мирно. Добре дошли в Лагос Анджелис, Калабрифорния."

Лаго е малко хълмисто село в провинция Козенца, сгушено над Средиземно море. Около него се простират маслинови горички и малки парцели земя, където семейства отглеждат смокини, кестени и местни зърнени култури. Тук са родени и израснали Кристина и нейният брат Даниеле. Въпреки осезаемата гордост на жителите, малцина живеят в Лаго целогодишно. Подобно на много млади хора от Южна Италия, и те са напуснали родното място в търсене на по-добри възможности. Фестивалът "Сустария" обаче се стреми да обърне тази тенденция, като насочи вниманието към богатото аграрно и културно наследство на Калабрия.

"Тенденцията на обезлюдяване е дългогодишна и сериозна", признава Кристина. "Но хората все още живеят тук. Има общности, които процъфтяват въпреки трудностите. Ако повече хора останат или се върнат, нещата ще се променят."

Калабрийската култура е дълбоко преплетена със земеделието, това е основата на местния живот векове наред. Много от традициите носят следите на тази връзка. Първата вечер на фестивала е посветена на тарантелата - бърз, страстен танц, който се изпълнява на токчета.

"Това е танцът на полските работници", казва Кристина. "Някои вярват, че е възникнал като ритуал за "изпотяване на отровата" след ухапване от паяк по време на жътва. Други твърдят, че уморените работници просто са търсели отдушник и са започнали да се поклащат бавно в ритъм, а с времето движенията и темпото са се ускорили."

Историята на Калабрия е също толкова многопластова, колкото и нейните ритми. Регионът е бил владян от гърци, римляни, византийци, араби, ломбарди и бурбони. Народните песни, които звучат по време на фестивала, носят следи от всички тези култури.

По време на фестивала гостоприемството в Лаго придобива особена сила. Организаторите отварят домовете си, и тези на своите роднини, за всеки, който прояви интерес, често чрез социалните мрежи. "Първоначално идваха само местни, но после започнаха да пристигат хора от цяла Италия, а днес и от други страни", разказва Кристина. "Всяка година броят им расте."

Събитието се разраства и географски, като освен в Лаго, фестивалът се провежда и в Конфленти, малко село, сгушено в подножието на планината Ревентино, там, където се срещат две реки.

Недалеч от Лаго пък се намира и Фиумефредо Бруцио, официално признатото за едно от най-красивите села в Италия. Прилепнало към западните склонове на Апенините това средновековно селище открива гледки към Тиренско море. Тесните му улички се вият между ниски каменни къщи, изградени от местен сив камък. А над селото се издига нормандски замък от 13. в., частично разрушен от наполеоновите войски, но запазил великолепната си Porta Rinascimentale, ренесансова порта, все още в отлично състояние.

"Всичко тук е различно през зимата", казват местните. "Малцина го виждат, защото повечето посетители идват през лятото. Но зимата не е пуста. Има почти толкова събития, колкото през топлите месеци. А най-хубавото е, че можеш да усетиш истинския ритъм на живота. Гостоприемството никога не се променя, хората винаги посрещат с отворени обятия."