Историята на децата-звезди винаги е двусмислена. В нея присъстват блясъкът, обожанието, милионите в банковата сметка, но и тъмната страна, от която не всички успяват да се измъкнат.

От Шърли Темпъл и Джуди Гарланд, през Натали Ууд и Мики Руни, до съвременни примери, Холивуд често превръща младите таланти в символи на успех, а след това ги захвърля, когато пораснат. Падането от върха понякога е болезнено, а за много от тях и окончателно.

Сред тези митове за "славата и падението" особено ярко изпъква историята на Маколи Кълкин, момчето от "Сам вкъщи", което се превърна в културен феномен и най-успешната звезда на своето поколение. Докато милиони се смееха на капаните му срещу обирджиите, зад кулисите детството му се превръща в поле на битки за пари, контрол и независимост.

Кълкин достига върха на славата на 12-годишна възраст, участвайки в поредица хитови филми, които го превръщат в най-известното дете на всички времена. На 14 години се еманципира законно от родителите си, въпреки опитите им да запазят контрол над богатството му от 17 млн. долара, натрупано след развода им, който е бурен и публичен. Всъщност родителите му се разделят, когато Маколи е едва шестгодишен, а съдебните спорове за попечителство и финансов контрол продължават години наред. Те се опитват да управляват кариерата и парите му, което поставя детето в сложна и стресова ситуация. Маколи по-късно признава, че е усетил нуждата да поеме контрол над живота и финансите си, което води до решението за еманципация на 14 години.

След това той има пълна свобода да взема решения за кариерата и личния си живот, което се проявява по-късно и в избора му да се ожени на 17 години за актрисата Рейчъл Майерс. Сватбата е скромна и извън светлината на прожекторите, но младата му възраст и историята му с медиите веднага привличат вниманието на обществото. Бракът обаче не продължава дълго и след две години двамата се разделят. Маколи признава, че тази ранна романтична връзка и опитът да поеме семейни отговорности на такава крехка възраст са били част от процеса му на израстване и разбиране на живота извън Холивуд.

Приятелствата, които му костват много

Приятелството му с Краля на попа Майкъл Джексън добавя допълнителен слой към сложната му биография. През 90-те години двамата прекарват много време заедно, докато Джексън е на върха на световната си слава, а Маколи вече търси убежище от натиска на Холивуд.

Нощувките му в имението "Невърленд" стават публично достояние, когато той е призован като свидетел в процес за блудство срещу певеца. Маколи винаги е твърдял, че никога не е бил жертва на неправомерни действия, но самото му замесване в процеса показва колко трудно е за едно дете да остане извън прожекторите. "Не че е болезнена тема, просто избягвам да говоря за това", казва той години по-късно, подчертавайки необходимостта да защити личното си пространство.

По време на бурните си тийнейджърски години, когато славата му вече е поугаснала, Маколи се отдава на "експериментите" на юношеството - алкохол, купони и леки наркотици. Таблоидите го заснемат в нетрезво състояние и правят сензации около живота му, изкарвайки го като "пропаднала звезда". Въпреки това, той впоследствие уточнява: "Не се тъпчех с хероин всеки месец. Това, което ме дразнеше, бяха таблоидите, които обгръщаха всичко под странна маска на загриженост."

Тези години на злоупотреби и безцелни дни, макар и драматизирани от медиите, са част от неговия процес на израстване. Маколи сам казва, че този период му е дал перспектива и го е научил да се пази, да контролира живота си и да избира с кого да се обгражда. Опитът с алкохол и леки наркотици не го е разрушил, а напротив, помогнал му е да изгради личните си граници и да се ориентира към по-здравословен начин на живот, далеч от папараците и публичния натиск.

Пиянските му изяви, безделничеството и късното ставане са част от юношеството, което славата му е отнела. Тези години обаче формират и характера му на човек, който се научава да бъде остроумен, забавен, но и дистанциран. "Спрях да се опитвам да мисля за себе си в трето лице, защото това просто ще ме побърка. Маколи е някъде все още в светлината на прожекторите, аз съм просто Мак", казва той.

Днес Кълкин е на практика "пенсиониран", отказва интервюта, живее във Франция и избягва медиите. "Не просто обръщам гръб на славата, аз изобщо не я искам", споделя. Той избира проекти, които му носят удоволствие, често провокативни или абсурдни, и се наслаждава на свободата да прави свои собствени избори.

Бунтарството му се проявява и в отношението към обществото и изкуството. "Ако искате да влезете в спор с художник, попитайте го какво е изкуство. Ако искате да накарате актьор да се чувства неудобно, попитайте го какво прави след работа", казва с характерния си сарказъм. Този подход е резултат от опита му като дете-звезда и показва, че сам избира да контролира живота си, вместо да бъде продукт на индустрията.

Кълкин продължава да търси проекти, които събуждат артистичния му интерес, без да се съобразява с очакванията за слава и приходи. Освен филмовата си кариера, той се проявява като музикант, участва в театрални постановки и дори в подкасти, показвайки колко разнообразни са интересите му и колко свободен се чувства да експериментира.

Историята му е пример за това как човек може да оцелее след блясъка и да запази себе си. От детската слава и бурните тийнейджърски години, през публичните скандали и таблоидните спекулации, до днес той е избрал живот извън клишето на Холивуд.

"Това ми позволи да стана човекът, който съм, и аз се харесвам", казва той, изречение, което обобщава пътя му: свободата да избереш себе си винаги е по-ценна от славата.