Когато здравето на сърцето се подобрява, биологичното стареене се забавя

За разлика от хронологичната възраст, която се определя от датата на раждането, биологичната може да ни характеризира като по-стари или по-млади от годините ни по паспорт. Това зависи от телесното и психическото ни здраве.

Всеки иска да е дълголетен, но не просто да лежи в леглото и да чака края, а да е по-дълго в добро здраве, за да се наслаждава на живота.

Оказва се обаче, че състоянието на сърцето има водеща роля не само за нивото на риска за инфарктите и инсултите, а е важен фактор за забавянето или ускоряването на  биологичното стареене . В зависимост от това, дали навиците и начинът ни на живот са в полза или в ущърб на сърдечното здраве, състоянието на тялото ни може да не отговаря на записаното в акта за раждане според ново проучване. След отчитане на редица социално-икономически фактори, които биха могли да изкривят изводите, доказателствата се опират върху 8-те критерия за профилактика на сърдечни инциденти.

Здравословна диета

Най-приятелска към сърцето, а и изобщо, е Средиземноморската диета. Моделът на хранене при нея е построен основно върху т.нар. цели храни - колкото по-малко и по-щадящо преработени, толкова по добре. Още: много зеленчуци и плодове, ядки, пълнозърнести храни, ограничаване на животинските меса и мазнини и даване на предимство на растителните и на рибата, избягване на солени и мното преработени храни.

Редовна умерена физическа активност

Дори да е само по-бързо ходене - около 150 минути, разпределени през седмицата. Или - според възможностите и темперамента - 75 минути интензивни упражнения всяка седмица.

Отказ от каквато и да е употреба на тютюн 

Далеч не се ограничава в цигарите, пурите и продуктите за лула. В “не” списъка влизат и електронните цигари.

Стремеж към нормално телесно тегло

Поддържайте индекс на телесна маса от 18,5 до 24,9. Според опитните кардиолози практическа, но емпирично вярна за повечето хора е и по-простата мярка, която не изисква уточняване с апаратура: ръстът в сантиметри минус 100.

Контрол на холестерола

Вместо да се вманиачавате в преследване на някаква идеална стойност на общия холестерол, стремете се да намалите вредните мазнини в кръвта като триглицеридите и лошия холестерол - наричан в изследванията и медицинските документи липопротеини с ниска плътност (LDL).

Глюкоза в кръвта и гликиран хемоглобин в препоръчителните граници

Целта е да удържате кръвната захар в референтните стойности - в най-лошия случай под 6,1. Гликираният хемоглобин според много лекари е по-ориентиращата мярка, защото отчита средните нива на глюкозата в кръвта за 2-3 месеца, колкото е животът на еритроцитите.

Управление на хипертонията

Целта е постоянно поддържане на кръвното налягане в препоръчаните от лекаря граници според индивидуалното състояние и възраст. За хипертония се смятат стойности равни или надвишаващи 140/80. Идеалното е под 120/80.

Пълноценен нощен сън

За хората в активна възраст са нужни 7-8 часа нощен сън с малко до никакви събуждания. Проучванията от последните години сочат, че не само недостатъчният сън, а и прекалено продължителният имат негативни ефекти.

Сред повече от 6500 участници в проучването хората, които са били най-усърдни в спазването на тези правила за здраво сърце, са имали средна биологична възраст с около 6 години по-ниска от тяхната хронологична възраст. За разлика от това хората в проучването с най-лошо сърдечносъдово здраве са били биологично около 5 години по-възрастни от годините си по документи. Констатации са оповестени във Филаделфия на научна сесия на Американската кардиологична асоциация.

Участниците в проучването са на средна възраст 47 години, половината са жени. Общият резултат за всеки от доброволците се изчислява, като се използва средна стойност от всичките осем показателя, което води до резултати в три категории: добро, задоволително или лошо сърдечносъдово здраве.

Когато здравето на сърцето се подобрява, биологичното стареене се забавя. А това е свързано с по-нисък риск от смърт и заболявания и е гаранция за по-голям брой години живот в добро здраве, казва водещият на изследването епидемиологът д-р  Нур Макарем от Училището по обществено здраве към Колумбийския университет в Ървинг.