На 26 юли актрисата Хелън Мирън отпразнува 80-ия си рожден ден, възраст, която за мнозина означава край на кариерата. Но тя продължава да се снима дори сега. „Не разбирам нито дума руски, но мога да правя други руски неща. Винаги казвам, че отгоре съм англичанка, но долната ми половина е абсолютно руска!“, смее се тя, разказва ТАСС.

„Наричаха ме Альонушка, а станах Хелън“

Истинското име на актрисата е Елена Василиевна Миронова. Дядо ѝ, Пьотр Василиевич Миронов, е бил военен инженер. През 1916 г. го изпратили в Лондон по служебна работа, а синът и дъщеря му отишли с него. Като убеден монархист, Пьотр Василиевич не могъл да приеме революцията и останал във Великобритания. До смъртта си той не преставал да се гордее, че е руски офицер. Изпратили праха му за погребение в родината.

Василий Миронов, синът му, се оженил за британка. За да се адаптират към новия живот, семейството променило фамилията си на "по-английска“ - Мирън. След смъртта на баща си, Василий съзнателно се отказал от руския език и забранил на децата си да го учат, смятайки, че това пречи на интеграцията.

„Дядо ми ме наричаше Альонушка, а аз станах студената и строга Хелън“, казва Мирън. И въпреки че след смъртта на дядото руският език бил изгубен в семейството, връзката с корените останала: кореспонденцията със сестрите му била запазена.

Детството на Хелън преминало в лондонското предградие Хамърсмит. Баща ѝ работел като таксиметров шофьор, майка ѝ била домакиня. Семейството живеело в бедност, но децата били възпитани в любов към културата. В дома им по радиото се пускала само класическа музика и най-вече музиката на руски композитори. Актрисата все още обича Чайковски.

Веднъж, когато Хелън била още дете, тя и майка ѝ не били допуснати в магазин за луксозни дрехи - можело се да влезе само ако човек има погасена сметка. Майка ѝ не могла да купи нищо: можели да си позволят само преоценени стоки от супермаркетите. Години по-късно, вече станала известна и богата, Хелън сбъднала детската си мечта - завела майка си в Париж, настанила я в скъп хотел и я изпратила да пазарува на "Шанз-Елизе".

„Ставай и си върши работата. Направи шоу“

Привличането на актрисата към сцената започвало рано, благодарение на постановка на „Хамлет“ на Шекспир. По думите ѝ, накрая тя напуснала театъра с чувството, че е попаднала в друг свят. По-късно Хелън участва в училищни постановки на Шекспир. Родителите ѝ не одобрявали хобито ѝ - смятали, че тя трябва да отделя време за други неща. След като завършила училище, против волята на родителите си, тя постъпила в Националния младежки театър. В трети курс ѝ предложили да играе в „Антоний и Клеопатра“. Главната роля на Клеопатра „поставила началото на кариерата ѝ“. Но не било лесно. Както по-късно каза актрисата, тя трябвало да преодолее срамежливостта си.

Пиесата се играла само седмица, но привлякла внимание. Мирън получила добри отзиви. След „Антоний и Клеопатра“, агентът Ал Паркър ѝ предложил договор, но тя не могла да го приеме: трябвало да завърши обучението си. Паркър и съпругата му я подкрепяли. След като завършила, родителите на Хелън се примирили с избора ѝ, а след това с гордост посещавали всичките ѝ представления. А веднъж не отишли. Хелън тъкмо щяла да се качи на сцената, когато асистентката ѝ я извикала на телефона - била майка ѝ. Тя казала: „Татко ти току-що почина. Масивен инфаркт". „Краката ми се подкосиха и паднах на пода в безсъзнание“, спомня си актрисата. „Когато се свестих, някой ми подаде телефона – мама все още беше на линия". И чух: „Ставай и си върши работата. Направи шоу“. Станах и тръгнах „да правя шоу“. Оттогава, каквото и да се случи, знам: във всяко състояние трябва да играя. Само мъртъв актьор може да си позволи да не излезе на сцената".

Кариерата на актрисата във филмовата индустрия тръгна нагоре след ролята ѝ на инспектор Джейн Тенисън в сериала „Главният заподозрян“, за която тя получи три пъти награда БАФТА. Но истинският ѝ триумф беше ролята на Елизабет II във филма „Кралицата“, която ѝ донесе „Оскар“. В нейната филмография тези образи се смятат за емблематични.

Следващата „кралска“ роля на Мирън е Екатерина II в сериала „Екатерина Велика“. Снимките се състояли през 2019 г. близо до Санкт Петербург и в Литва. Актрисата казва, че тези места ѝ помогнали да се вживее в образа. Тя изучавала и биографията и писмата на императрицата. „Имах чувството, че преживявам страници от история, които преди съм познавала само от учебниците“, казва тя. Историята на германка, станала руска императрица, трогнала Хелън, която е наполовина британка и наполовина рускиня. Тя е сигурна: „Родена съм да изиграя Екатерина“.

Руските ѝ корени ѝ помогнали и в друга роля - съпругата на Лев Толстой, София, във филма „Последната неделя“. Неслучайно актрисата обича Толстой и Достоевски още от детството си. А руската кухня за нея е родна. "Много харесвам източноевропейската кухня, очевидно е генетично. Въпреки че това е свързано и със спомени от детството - майка ми готвеше руски ястия за баща ми, особено за православния Великден".

„Майка ми се страхуваше, че вместо да учим и да се стремим към кариера, със сестра ми ще се оженим, ще имаме деца и ще бъдем обречени, като нея, на скучен живот някъде в предградията“, казва актрисата. „Тя ме научи да мисля така. Затова работата е на първо място за мен.“

Хелън е омъжена за американския режисьор Тейлър Хакфорд, с когото са заедно от 1986 г. и официално са женени от 1997 г. Хакфорд има деца от предишни бракове, но той и Мирън нямат общи деца.

„Руската Альонушка“ все още се снима: нов филм с нейно участие ще излезе през 2025 г. Защото основният ѝ житейски принцип все още са думите, които някога е чула от майка си: „Ставай и си върши работата. Направи шоу“.