Непосредствено преди началото на деветия сезон на шоуто "България търси талант", което стартира на 14 септември от 20:00 ч. по bTV, разговаряме със забавния тандем зад кулисите - водещите Петър Антонов и Александър Кадиев.

От доброто семейно приятелство, до съвършения сценичен синхрон, който развеселява, окуражава, а понякога и критикува със сладка ирония участниците в шоуто.

Сашо, ти си водещ-ветеран в "България търси талант". За толкова много сезони кои са най-ярките моменти, които си запомнил?

Толкова години съм на тази сцена, че вече имам чувството, че съм част от декора (смее се). Но честно - най-ярките моменти винаги са били свързани с човешките истории. Има изпълнения, които метафорично те "хващат за гърлото" - било с песен, с танц или с нещо напълно неочаквано. Сред участниците е имало деца, които за няколко минути на сцената вдигат цялата публика на крака. Имало е хора с невероятна сила на духа, които идват с история, от която настръхваш. Тези мигове остават - не самото шоу, не прожекторите, а това, че си свидетел на сбъдването на нечия мечта в реално време.

Петър, деветият сезон на предаването е твоят дебют като водещ на шоуто. Какво искаш да видиш на сцената и има ли нещо, което категорично се надяваш да не видиш?

Да, така се оказа! И независимо, че от доста години вече съм на сцена, си дадох сметка, че никога не е късно някой дебют да те изненада зад ъгъла. Много съм радостен, че съм част от това великолепно предаване и благодаря на bTV и в частност на Ангелина Белчева, че се спря на мен!

На сцената бих искал да видя смели хора, които истински вярват в таланта си и се стремят да реализират мечтите си. Това, което категорично не искам да виждам, е агресия - под каквато и да е форма!

Вашата роля като водещи на предаването е специфична, тъй като вие наблюдавате участниците едновременно и зад кулисите, и на сцената. Срещате се с техните най-силни емоции - от "предстартовата треска" до радостта или разочарованието след оценките на журито. Смятате ли, че с присъствието си бихте могли да повлияете положително в стремежа им да се концентрират и да покажат пред камерите най-доброто от себе си?

Петър: Всъщност нашата роля в това предаване е фундаментална, бих казал! Ние с Александър Кадиев най-добре от всички знаем, как се чувства всеки един от участниците в това състезание за таланти, защото сме били на тяхно място, още когато сме кандидатствали в НАТФИЗ при огромна конкуренция. Подкрепяхме ги всячески! Със съвети, предложения, идеи и препоръки, които да са им от полза. Слава Богу, чувството на емпатия и у двама ни е силно развито.

Сашо: Ние сме хората, които са до тях точно в най-напрегнатите секунди - преди и след сцената. Това са моментите, в които можем да ги посрещнем с усмивка, да им дадем малко подкрепа и спокойствие. Понякога една шега или окуражаване в точния миг могат да са от огромно значение и човек да излезе пред журито с повече увереност.

Повечето от участниците нямат особено голям опит пред публика. Какво бихте им казали относно сценичната треска - преодолява ли се с времето или по-скоро вълнението винаги остава? Какъв е вашият собствен опит, вълнувате ли се преди представление или ефир?

Петър: За мен лично, а и смятам и за Сашо, сценичната треска е част от цялото ни съществуване. Всеки път преди да изляза на сцената сякаш умирам, меко казано! При мен времето не помогна да преодолея сценичната треска.

Сашо: Сценичната треска никога не изчезва напълно и това е хубаво. Тя е енергия, която те държи жив. Важното е да я превърнеш в сила, а не в пречка. Аз и до днес се вълнувам преди ефир или представление. Ако някой ден спрe - значи вече не ми пука, а тогава няма смисъл да съм там.

Имате ли собствен фаворит от кастингите и бихте ли издали донякъде какъв тип талант е той?

Петър: Имам не един, а цели трима фаворити, честно казано! Но нищо повече не мога да кажа!

Сашо: Винаги си имам тайни фаворити (усмихва се). Няма да издавам конкретно, за да не развалям изненадата, но този сезон има хора с много истинска енергия. Харесвам таланти, които не просто показват умение, а носят също история, характер, смисъл.

Сашо, с Петър се познавате отдавна и сте семейни приятели. Притеснихте ли се от факта, че ще трябва да работите заедно и то в такъв тандем или се зарадвахте от новината? Могат ли работни взаимоотношения да развалят старо приятелство?

Когато разбрах, че ще водим заедно с Петър, искрено се зарадвах. Познаваме се от години, а приятелството ни дава естествена химия, която публиката усеща. Винаги има риск работа и приятелство да не се съчетаят добре, но при нас се получи точно обратното - още повече се сближихме. Шегуваме се, забавляваме се заедно, изживяваме страхотни емоции и най-важното - подкрепяме участниците. Доброто приятелство не се разваля от телевизионния ефир - то само прави общата ни работа по-забавна и по-истинска.

Петър, в ранните години на актьорската ти кариера, зрителите те разпознават също и като музикален изпълнител. Дуетът "Руж" с певицата Йоана е номер 1 в българските чартове в продължение на месеци, а мелодията е обичана и разпознаваема и до днес. В момента си отново в непосредствена близост до сцената, на която предстои да излязат и много певци. Вълнува ли се твоята музикална същност от тази близост и има ли шанс зрителите да видят твое изпълнение на сцената на "България търси талант"?

Няма никакъв шанс това да се случи! Това че пея вярно и имам добър слух не ме прави певец. Никога не съм бил и няма да бъда. Това беше период от кариерата ми, през който преминах и музиката се оказа пространството, в което тогава можех да изразя себе си. Благодарен съм, че имах тази възможност и че песента "Руж" се слуша и до днес.

Кои изяви правят по-силно впечатление и остават спомени за дълго във времето - смешните и абсурдни опити или истински впечатляващите таланти, вложили завидни усилия, за да постигнат големите си цели?

Петър: Истинският талант - той не може да бъде сбъркан или пропуснат.

Сашо: Честно казано - и двете. Забавните моменти са солта на шоуто, хората ги помнят и се смеят с тях. Но онези, които наистина са положили труд и излизат със силно изпълнение - те оставят отпечатък за цял живот.

Талантът или дисциплината? Кое качество е по-важно за един успешен актьор?

Петър: И двете са важни, категорично.

Сашо: И двете. Талантът ти отваря вратата, но дисциплината те държи вътре. Честно казано, аз не съм от най-дисциплинираните и понякога се чудя как съм оцелял... (смее се). Но в крайна сметка, без труд и постоянство няма как да вървиш напред.

Искало ли ви се е понякога да изчезнете от светлината на прожекторите? Ако да, в какви моменти?

Петър: Да и го направих! Нямаше ме цели 10 години.

Сашо: Да, случвало ми се е. Всеки човек има моменти, в които му идва в повече - умора, лични неща... Тогава си мечтая да съм някъде сам, без телефони и без камери. Но после пак ми липсва сцената - тя е част от мен.

Какво ви развеселява? А какво ви натъжава?

Петър: Устроен съм така, че може всичко да ме развесели, дори и нещо, което на пръв поглед е тъжно. Имам крайно развито чувство за хумор и самоирония.

Сашо: Развеселяват ме шегите с приятели, игрите с дъщеря ми, любовта със съпругата ми, кучето вкъщи, видеоигрите, моментите със семейството. Натъжават ме несправедливостите и когато виждам хора без шанс или надежда. Но се опитвам да обръщам тъгата в мотивация - да правя добро, където мога.

От няколко сезона насам водещите на предаването също имат право на "Златен бутон". Това е най-силният жест на подкрепа в рамките на предаването. С натискането му, вие имате силата да изпратите участник директно на финал, без значение от оценките на журито. Ако имахте "Златен бутон" в реалния живот, коя е обществената личност, за която бихте го натиснали?

Петър: Моят златен бутон е за две велики актриси - Цветана Манева и Катерина Евро.

Сашо: Честно казано, бих го натиснал за хора, които не са непременно в политиката или телевизията, а за личности, които с добротата и труда си правят света по-добър - учители, лекари, артисти, които дават надежда. Ако трябва да посоча име - бих го натиснал за майка ми. Тя е човек, който цял живот е натискал "бутоните" на другите, за да ги подкрепя, а заслужава и някой да натисне за нея.