Изследването на магнитната активност при звездата - червен гигант RZ от съзвездието Овен (RZ Ari) вследствие поглъщането на планета - е най-значимо научно постижение за 2024 г. за Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО), съобщават от пресцентъра на Института.

Изследването е извършено от международен екип от учени с водещ изследовател от българска страна проф. д-р Ренада Константинова и други четирима наши учени. В екипа участват и изследователи от Франция, САЩ, Бразилия и Чили.

Резултатите от изследването са публикувани в авторитетното европейско списание "Astronomy & Astrophysics".

Изследвайки причините за магнитната активност на RZ Ari, учените установяват, че тази звезда е проеволюирала до върха на клона на червените гиганти или дори още по-нататък - след стадия на горене на хелия. Еволюционният стадий, на който се намира обектът, не предполага активността да е породена от слънчев тип динамо (алфа-омега). Анализът на параметрите на звездния гигант - въртене, химически обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че е възможно въздействие на друг вид динамо. Въртенето на звездата е ускорено, а съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.

Тези параметри, заедно с факта, че звездата на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел е далеч от т. нар. "втора магнитна ивица", където се концентрират известните досега проеволюирали червени гиганти с магнитно поле показват, че вероятната причина за действието на магнитно динамо при RZ Ari е поглъщането на планета. За първи е направена карта на магнитното поле на повърхността на звезда в такъв напреднал еволюционен стадий, която показва наличието на полоидален и тороидален компонент, в съгласие с динамо-теорията.

Има и индикации за наличието на големи конвективни структури на повърхността на гиганта, което може да предполага действие на локално динамо, по подобие на свръхгиганта Бетелгейзе. Анализът на спектрополяриметричните и фотометричните данни обаче показва, че дори да има подобно въздействие, то неговият принос за магнитното поле и активност при RZ Ari не е основен.

Изследването е частично финансирано от Фонд научни изследвания на Република България по проект ДН 18-2.